“Лицата на Майна Town” не е рубрика. Това е пантеонът на всички майни, които ни вдъхновяват.
Представяме ви една “майна“, която всъщност е родом от Сибир, но с потни битки и хъс успява да си извоюва територия в Майна Town (и в мартенския ни брой). Въртейки се на глава, той се наслаждава на пловдивските гледки и междувременно вдъхновява младежи да изпитат възможностите на тялото си и да бъдат различни. На вашето внимание: Даниил Биков, по-познат като Danny или Danny ill, брейкър, симпатяга, водещ уроци по брейк денс в града и победител в съзтезанието “Мятки под тепето“ миналата година. Ами, пускайте бийта и да започваме!
B–BOY кърти под тепетата!
Какви са твоите суперсили?
Да не се отказвам и да продължавам напред, каквото и да се случва.
Искал ли си да бъдеш нинджа като дете? Какво те вдъхнови да започнеш с брейк?
Едно от любимите ни занимания с по-големия ми брат беше да се правим на нинджи – звездички от хартия и възглавници за “салта“ по земята, мятане един върху друг. Бяхме вдъхновени от нинджи и кунг-фу. В брейка виждам и двете философии.
Мастър Danny, на каква възраст са твоите ученици? Колко човека се събирате в залата?
С колегата ми Христо Русев водим много готина група от двайсетина деца, които трудно се събират наведнъж, но пък са много сериозни. Възрастта варира между 6 и 16 години.
Може ли брейк да се тренира между другото, или задължително се прев-
ръща в мания?
Убеден съм, че може, макар и да ми е трудно да не се вманиачавам. Според мен е много приятен начин да поддържаш физическото си здраве, а освен това ти дава възможност да развиеш креативност и да се запознаеш с уникални хора не само в България, но и в целия свят.
Ти хард брейкър ли си?
По-скоро софт брейкър. Харесва ми да добавям пластични движения и да се разтичам на дансинга – за да се стегнеш, трябва предварително да се отпуснеш.
Има ли опасност от контузии? Ти какви си претърпявал?
Разбира се, както при всеки един танц и спорт. Засега не съм имал нищо по-сериозно от травми на коленете. Ако тренираш правилно и отговорно, вероятно и това може да се избегне.
Поддържаш ли тялото си по друг начин освен с танци?
Почти задължително е, за да се развиваш и прогресираш. Ползвам лостове и успоредка в квартала, малко упражнения вкъщи и разтягане.
Кои са съотборниците ти в Sleepwalkingz и как се намерихте?
Ние сме голямо семейство от около двайсетина души, което съществува от много години. Аз съм част от третото поколение на Sleepwalking, като корените на нашето crew са от Смолян. За Пловдив отговаряме заедно с Христо Русев (b-boy Scavanger), но има школи в Смолян и София.
Има ли си име всяко движение в брейка и имаш ли лично твои движения?
Повечето основни движения имат имена. Голямата свобода в брейка обаче “задължава“ всеки b-boy да привнесе нещо ново. Някои мои движения, записани в тефтерчето ми, са: “Дъвка”, “Дайвър”, “Падащо листо” и разбира се, “Телбод”.
Знаеш ли кой е най-възрастният брейкър на света?
Познавам руснак на 64 години, записал се да танцува брейк заедно с внука си.
Провеждат ли се в България регулярно състезания по брейк?
В България е имало много състезания през годините. Напоследък интересът към брейка се възроди покрай приемането му, заедно със скейтбординга, за нова дисциплина в Олимпийските игри. Както и заради интернет.
Кое е любимото ти място в Майна Town?
Сахат тепе – там с приятелката ми изпращаме залезите.
“Слушам музика основно с краката, върху които много бързо губя контрол. Лично за мен музиката е първоизточник, което не пречи на танцьора да “изсвири” нещо с тялото си.”
