Рън, Дизел, рън!

Привет, Дизел! Много хора се възхищават на теб, но кой е твоят супергерой?

Здравейте! Това е тема, над която съм размишлявал доста, особено като по-млад в спорта. Един от основните проблеми (лично мое мнение) на моето поколение е, че почти нямаше хора, които да ни вдъхновяват (тук, в България, имам предвид). Аз разделям спорта в България на два периода. До 89-а, когато той е бил държавна политика, и след 89-а, когато всеки се спасяваше сам. В индивидуалните спортове, върху които имам наблюдения, всички след 89-а са единици много талантливи хора, постигащи резултати главно заради това, което са. Аз хванах периода между тези два свята, в който на дневен ред си беше оцеляването и други неща вълнуваха българина, и спортът беше за лудите. Може би, ако имахме социалните мрежи и интернет, нещата щяха да бъдат различни, но кой знае.

Та супергерои започнах да имам, когато взех да излизам навън и да срещам световните величини в спорта, който тогава ме вълнуваше – ориентирането. Тогава аз наистина си казвах, че един ден искам да постигна успехите на дадени хора. За мое най-голямо щастие съдбата ме направи близък приятел и съотборник (във финландския ми клуб “Калеван Расти“) с един от идолите ми в спорта – Тиери Жоржу – най-успешния ориентировач в историята на спорта, от който съм научил изключително много.

Разкажи ни за двете “причини“, поради които в момента не поставяш рекорди?

През октомври 2022 г. със съпругата ми Ивелина станахме родители за първи път на две прекрасни и усмихнати (поне засега) деца – Захари и Петра. Това определено преобърна и пренареди живота ни. Но лека-полека и нещата си влизат в някакъв ритъм, естествено, до следващото ново. Спомням си, че ноември имах общо 4 тренировки, декември примерно 15, а януари цели 25. Засега времето, с което разполагам, е един час, и то не всеки ден, и може би заради това гледам да използвам този един час максимално ефективно.

Апропо, с бягане ли буташ бебешката количка и засичаш ли си време?

Всъщност доста настоявах да си вземем бебешка количка на Thule. Инвестицията е малко по-голяма, но благодарение на това съоръжение успяваме да правим с децата нещата, които обичаме с Ива, от много ранна детска възраст. Количката има приставки за бягане, дърпане с велосипед и каране на ски (леко каране на ски). 2-3 пъти в седмицата бягам с тях в парка до нас, а вече успяхме и два пъти да се разходим със ските по Витоша, което определено ни изважда от рутината и ни припомня, че животът може да бъде и забавен.

Виждаш ли се да бягаш по планините и на 80 години?

Определено се виждам в планината на 80. Много искам след време да живея в планината или максимално близо до нея, точно обратно на мястото, където живея сега. Но сега така ми харесва, а и е и най-удобно.  Дали ще имам силите да бягам на 80 години, само времето ще покаже.

За какво си мислиш, докато бягаш с дни из планините? Политика? Зодии?

За всичко. Тези дълги бягания, в повечето случаи сам, ми дават доста време, в което мога само и единствено да мисля. Зодии – не, за политика – от време на време. Но определено, когато имам да взимам важно решение, точно по време на бягане най-добре си намествам пъзела в главата. Доста често, като съм ядосан, физическото натоварване сваля психическия стрес, най-малкото, ако бягам достатъчно дълго, се изморявам до такава степен, че включвам на режим оцеляване, което изключва моментално всички излишни мисли.

Гонило ли те е животно по време на планинско ориентиране?

Ако броим човека за животно, то отговорът е “да“. Но иначе нищо кой знае какво. Естествено, когато прекарваш доста време в планината, и то сам, срещата с дивите животни е неминуема, но те обикновено са по-изплашени от нас, хората.

Как се чувстваш в града? Не ти ли е прекалено равно?

Равно – не. София определено не е равна, а и планината е само на 15-20 минути от центъра на града. Обичам баланса. Обичам да прекарвам време в града, но се радвам, че имам и планината, където винаги мога да избягам за някакво време.

Имаш 5 върха за под 23 часа, но шестте останали тепета в Майна Town за колко ще ги покориш?

Пловдив е уникален град заради тепетата. Имате си мини планини в града, което малко други градове могат да предложат. Имате скали за катерене и хълмове със стръмни технични пътеки, където човек може спокойно да се подготвя и за планинско бягане, ако има желание. Даже имам една любима обиколка на Младежкия хълм, която е малко над километър и предлага голямо разнообразие от техничен терен. Миналата година отворихме Basecamp Shop в Пловдив и подготвяме интересно състезание по бягане точно на тепетата. Все още изчистваме концепцията и много скоро ще споделим идеята с всички.

Като пазаруваш, рекордьорът в теб не се ли активира да обиколи, да кажем, 5 магазина за 25 минути?

Ха-ха, значи, едно от най-досадните неща за мен е пазаруването в магазини и реденето на опашки. От 2020 г., когато стана пандемията и ни “затвориха” в домовете ни, започнахме със съпругата ми да пазаруваме онлайн. Единствено плодовете и зеленчуците, понякога и месото, пазаруваме от кварталното магазинче до нас, което е със забавното име “Зарзаватчийница”.

Айляк човек как ще го научиш да бяга?

Айляк човек според мен може да го накараш да тренира, като му обясниш, че ако започне да тренира, ще може да яде и да пие още повече, не знам коя мотивация би била по-добра от това. Възнамерявам много скоро да се опитам да започна да се занимавам с трениране на хора. В момента заедно с моите приятели от webdesign.com, и по-точно Мартин Пепелджийски, оправяме моя сайт www.disl.bg, в който животът беше замрял от 2018-а. И точно там ще е мястото, ако някой иска да се свърже с мен за трениране. Надявам се да успеем да пуснем сайта до средата на март.