“Made in Maina Town“ е мястото, където ще ти напомняме, че майните, освен древни и вечни, са и доста креативни.

Сещаш ли се за филм, който е променил живота ти?

Ти градски добитък ли си?

Способен ли си на промяна?

Каква стойност има твоят живот?

Изгуби ли пъпната си връв?

Днес в рубриката “Made in Майна Town“ ви подаряваме филм. Всъщност неговите създатели го подаряват на вас, както и на целия свят, тъй като “Пъпна връв“ е напълно безплатен за теглене, прожектиране и разпространение в киносалони. Единственото изискване е – без реклами по време на прожекциите!

На пръв поглед това е филм за седмина готини млади хора, избягали от градския живот, занимаващи се с природно земеделие в обезлюдени, красиви селца. Но далеч преди финалните субтитри разбираме, че както казват авторите му: “Пъпна връв“ е едно семенце, от което може да покълне промяна по целия свят“.

Впечатляващо е как този филм е създаден така, както героите му създават своето органично земеделие. Както се гледат пчели, както се прави вино, както се образува хумусът в почвата — с много търпение и постоянство. И задължително без пестициди и стимуланти. Само с естествена светлина! Само с авторски кадри, авторски звук, авторска музика! Без сток кадри, без грим и костюми. Без дубли. “Пъпна връв“ е подхранен единствено с това, което е дала фотогеничната природа, както и с непринудените отговори на героите му, заснети в един тейк.

Повече за “Пъпна връв” ще научим от трима от създателите му: Борис Попхристов, Миро JOSE Марков, Цветан BBOY Мегленчев.

Здравейте, колко време ви отне създаването на филма? И кои бяха най-големите трудности по реализацията му?

Борис: Точно една година от зараждането на идеята до финалните щрихи по постпродукцията. Трудности? Четирима човека без предишен професионален опит се захващат да правят пълнометражен филм с изцяло авторски кадри на естествена светлина, авторски съраунд звук, авторска музика… Не, нямаше трудности, само предизвикателства.

Имахте ли сценарий, към който да се придържате?

Хосе: Ние не сме професионалисти и аз имам бегли спомени за това как трябва да изглежда един сценарий, но познавайки Борката, бях наясно, че идеята му ще е много далече от типичната визия за “Документален филм за природното земеделие”. Когато четях разписаните концепции за частите от филма, доста се изкефих, защото те наистина бяха много различни от стандарта — и по-важно, съдържаха живец, който разпознах и успях много бързо да си визуализирам за себе си.

На какви места снимахте? Какви са предизвикателствата, когато снимаш природата?

Цветан: Снимахме в Пловдив и няколко различни села, на полето, в планините, на морето, на язовири, под вода, над вода, от въздух и където още можете да си помислите. Предизвикателствата да снимаш природата са много, особено ако искаш да покажеш истинската светлина и блясък на природата без изкуствено добавено осветление, декори и всякакви магии, използвани в модерното кино. Трябва да проявяваш голяма креативност, за да успееш да заснемеш кадъра, който искаш.

Ще ви дам един пример, нещо, с което ние се сблъскахме и трябваше да вземем почти мигновено решение какво да правим, за да се получат снимките. Рано сутринта в един есенен ден направихме опит да уловим с таймлапс мъглите на язовир Голям Беглик. Температурата падна почти до 0 градуса, а може би дори малко под нулата, в резултат на което се образува конденз върху обектива. Ние, разбира се, бяхме подготвени за подобни ситуации и имахме под ръка затоплящи кърпи, с които бяхме обвили обектива. Тези кърпички обаче не отделяха достатъчно температура и обективът започна да кондензира… Трябваше веднага да измислим решение. Наложи се да импровизираме и така туристическото ми котлонче се оказа под камерата. Поставихме го на безопасно разстояние, така че да не нанесе щети по обектива и камерата, но все пак да затопли достатъчно, за да не кондензира обективът и това да ни попречи да уловим магията на утринните мъгли. Ето с такива предизвикателства се сблъскахме по време на снимките на филма.

Защо беше важно да правите интервютата с героите в един тейк?

Борис: Защото така е по-лесно… Шегувам се. Във всичко сме търсили автентичност. Знаете, че като се срещате с някого за първи път, винаги има една естествена напрегнатост и притеснение. В старанието си да не създадем грешно впечатление ние всъщност разголваме една от най-интимните части на нашата душевност. Това искахме да постигнем — една непринудена и неподправена първа среща с нашите герои.

Разкажете за ефекта Андромеда.

Борис: Тъй като разчитахме само на естествена светлина и естествени “декори”, подходящите възможности за определени сцени бяха малко — например ясна нощ по време на метеоритен дъжд. В тези случаи ние просто снимахме, не се отказвахме, не се борихме срещу обстоятелствата, а се отдавахме на процеса, адаптирахме се. После тръпнехме пред екрана, докато преглеждаме кадрите, за да разберем в крайна сметка, че “проблемите” са довели до подобрен краен резултат и по-силен творчески ефект. Андромеда е единствената галактика, която можем да видим с просто око, и за по-наблюдателните можете да я видите в таймлапса, с който започва филма. Това нямаше да е възможно, ако не бяха техническите проблеми по време на заснемането на тези кадри, които ни принудиха да променим кадрирането и времето на заснемане.

Разкажи ни как създадохте саундтрака на “Пъпна връв“? И музиката на природата мажорна ли е, или минорна?

Хосе: В същия стил, в който бяха интервютата: нережисирани и с неизвестни за участниците въпроси, се случи и музиката за филма. Борката предложи да хвърлим музикантите в дълбокото и да ги оставим да импровизират върху суровата версия на филма. Основната тема беше единственият track, който беше “планиран и дирижиран”. А музиката на природата е много отвъд нашите определения за тоналност — минорни или мажорни — знам само, че нейните музиканти композират и репетират, откакто свят светува, и истинският ѝ soundtrack е там, навън, и никога не спира за почивка.

Цветан: Доста труден въпрос. Искам да живея техния живот, но може би това ще се случи малко по-напред във времето, което ми е отредено. В момента имам други приоритети и хобита, на които съм се отдал, и не искам да се отказвам от тях. Това обаче съвсем не означава, че не съм съпричастен с техния начин на живот. При всеки удобен момент аз ходя и помагам с доброволен труд, което ми носи голямо удоволствие, и трупам знания за времето, когато ще поема по техните стъпки.

А хората нямат ли нужда просто от един филм с малко драма и щастлив край?

Хосе: Много е вероятно. Аз със сигурност не знам от какво имат нужда хората, но знам, че краят на “Пъпна връв” за нас е начало, от което сме имали нужда и ние, и много от тези около нас… и се надявам да няма край. Ха-ха-ха.

Коя е промяната, която филмът ви би могъл да провокира?

Борис: Промяна в ценностната система. Обаче нямам конкретни очаквания или определен критерий за успех. Ние искаме да посеем семето на промяната, а дали тя ще се случи, зависи от самия човек и от това дали почвата е плодородна. Иначе ето пример: човек може да бъде богат не заради размера на банковата си сметка или броя нотариални актове, а заради това, че живее в мир със себе си, че има балансирана, чиста и жива храна за своето семейство и приятелите си, отгледана, без да се вреди на Природата, и от това да се чувства удовлетворен и щастлив, да бъде здрав и да не ходи до аптеката. Ще ви покажем, че такива хора съществуват и живеят така от години. Личният пример винаги увлича поне малко.