Понякога обществените промени изискват векове, а друг път — едно кликване. За последната година апликацията FoodОbox направи десетки хиляди българи спасители на храна, а с това и на околната среда. Моделът е win-win-win ситуация. Ти спестяваш кеш, търговецът си спестява загуба, а околната среда си спестява тонове въглероден диоксид. Повече за FoodОbox ще ни разкажат съоснователите му Джейн Димитрова и Велин Керков.

FoodObox Гурмето среща Екото

Здравейте и поздравления за якия app! Кога създадохте FoodObox?

Велин: Здравейте, майни, сърдечни благодарности! Създадохме приложението преди малко над година, след като Джейн се прибра от Италия, където вече имаше подобни приложения и идеята да създадем българско такова ни грабна.

Джейн, откъде ти щукна идеята да спасяваш храна? И защо това е важно за теб?

Джейн: Винаги съм се стремяла към намаляване на разхищението на храна, защото обичам да готвя и е грехота да се похабяват вложените ресурси. Докато следвах в Италия, започнах работа в голяма западна компания със сходна идея. Там осъзнах колко е сериозен проблемът с разхищението на храната и се заех с решението му. Нямаше как да не се замисля как мога да го пренеса и в България. За мен е важно ресурсите, които имаме, да бъдат максимално оползотворени. За съвсем малка страна като нашата цифрата на хората, живеещи под прага на бедността, е доста голяма — над 1,5 млн. Мисълта, че се изхвърля годна храна при толкова гладуващи хора, ме мотивира допълнително.

Какви бяха най-големите спънки в реализирането на вашия start up?

Джейн: Спънки винаги има, но с достатъчно упоритост не са непреодолими. Най-ключовото зад успеха на проекта е сплотеният екип, на който се радваме. Бих казала, че се справихме отлично и непрекъснато растящият брой спасени кутии с храна го доказва. Друга трудност за нас бе да убедим първите си партньори да се присъединят към една нова, непозната за България инициатива. Докато в София иновациите се приемат за възможност да се отличиш от конкуренцията, в по-малките градове се гледа с голямо подозрение на идеята за спасяване на храна. Понякога все още срещаме предизвикателства да убедим крайните потребители, които не са използвали досега подобно приложение, да дадат шанс на нашата зелена инициатива. Обичайно това са по-възрастни хора, но желанието да са част от каузата е по-силно от всички предизвикателства.

А колко хора днес ползват приложението ви и гордо могат да се нарекат “спасители на храна”?

Велин: Днес имаме регистрирани над 30 000 потребители. Има дни, в които почти всички оферти са изкупени и няма повече храна за спасяване, което е чудесно.

Вярно ли е, че кутията със свежа и вкусна храна на FoodObox крие своите тайни?

Джейн: Неслучайно наричаме нашите кутии “кутии изненади”. За една сладкарница например е почти невъзможно да предвиди коя тортичка ще остане непродадена, но е ясно, че винаги остава по нещо. За да не подвеждаме клиентите, описваме най-общо какво би могло да попадне в кутията изненада според предлаганите артикули от съответния обект: тестени изделия, десерти, готвена храна, био продукти и много други. Понякога клиентите си запазват храна от различни обекти заради любопитството какво би им се паднало. Подобен бизнес модел се прилага доста успешно от няколко бранда в България, предлагащи козметика в такива мистериозни кутии. Защо да не го правим и с храната?

И все пак ако си веган, има ли опасност в кутията ти да се мъдри златисто свинско джоланче?

Джейн: За щастие това е абсолютно невъзможно, защото в приложението FoodОbox има филтри като ‘’веган’’, ‘’вегетарианско’’ и други опции, от които потребителят може да избира. Всички наши партньорски обекти са преминали обучение за работа с платформата и знаят какви кутии предлагат чрез нас. Посочваме изрично и алергените за хора с различни хранителни непоносимости. Така клиентите са предпазени от риск да получат нещо, което не биха могли да консумират или е неподходящо за тях.

Коя от петте категории храни клиентите ви спасяват с най-голям апетит?

Велин: Всяка категория се радва на интерес по различно време. Лятото джелатериите привличат особено много потребителите, но категорията на десертите винаги е била силна. Разбира се, ястията не остават по-назад — най-често клиентите спасяват кутия с готвено в следобедните часове, за да не се налага да готвят за вечеря. Вече имаме и обекти, предлагащи био продукти, към които също има нарастващ интерес.

Колко пари спестяваме, купувайки кутия на FoodObox?

Велин: Всяка кутия съдържа продукти с цена, намалена с минимум 40%. Понякога отстъпката е дори по-висока — 50–60%. По този начин потребителите знаят, че получават вкусна храна, и то на доста примамлива цена. Може би заради това приложението се харесва от млади хора като например студенти и ученици.

Всъщност как, именно спасявайки храна, щадим природата?

Джейн: На първо място, ресурсите, вложени в производството и преработката на храната не бива да бъдат разхищавани. При изхвърлянето на храна чрез процеса на гниене се отделя вредният за околната среда газ метан. Около една трета от произведената храна, предназначена за консумация от човека, се разхищава в световен мащаб. В България сме сред първенците в черната статистика по изхвърляне на храна на глава от населението за година — около 90 кг храна изхвърля българинът.

А какво количество CO2 спестяваме с една спасена кутия храна?

Велин: По данни на Световната хранителна програма е изчислено, че за всеки килограм храна, който се разгражда в околната среда, се отделят въглеродни емисии, равни на 2,5 кг. Т.е. с всяка спасена кутия изненада намаляваме СО2 емисиите с 2,5 кг. Ако похабената храна беше държава, тя щеше да е третият по големина производител на въглероден диоксид в света след САЩ и Китай.

Отворени ли са хранителните бизнеси у нас към вашето приложение?

Джейн: Много фактори оказват влияние върху решението на търговците дали да работят с нас. На първо място е колко добре се справят с прогнозирането на продажбите си. По-лесно ни е да убедим обектите от по-големите градове, тъй като често попадаме и на млади управители, които са живели в чужбина и са по-отворени към иновациите. Противно на очакванията малките бизнеси са по-отворени към идеята, дори да нямат голямо разхищение, тъй като са по-гъвкави и лесно се адаптират към нови процеси и промени. За наше щастие близо 400 бизнес партньори се присъединиха към FoodObox и спасяват храна с нас.

Когато зверският апетит ни споходи, как можем най-бързо да научим в кои заведения има храна за спасяване?

Велин: Само с няколко клика човек може да си инсталира приложението, да се регистрира и да види на интерактивната карта кои обекти в близост предлагат храна за спасяване и кои оферти започват или изтичат скоро. След запазване на кутията през приложението храната се спасява на място от обекта и се плаща при вземането й.

В кои градове спасяването на храна вече е ежедневие?

Джейн: Храна се спасява всеки ден основно в София, Пловдив, Варна и Бургас, но и в други по-малки градове.

Регистрай бизнеса си тук