Кефиш се на супергерои? Искаш и ти да притежаваш увереността, че ще се справиш в екстремна ситуация и, ако се наложи, ще спасиш човешки живот? Тогава това интервю е за теб. Разговаряме с доброволците от Аварийно спасяване, докато те помагат в наводнените карловски села. Георги Влайков оглавява пловдивския екип, а Иван Христев е ръководител на софийското подразделение.
Хоби – спасяване на човешки животи
Първо, да попитаме и двама ви — притежавате ли суперсили?
Иван: Суперсили — не, полезни умения и качества — да.
Георги: Нямам суперсили, просто се старая да бъда полезен за обществото и да помагам на други хора да осъзнаят, че и те могат да са полезни.
А какви сили са нужни на един спасител от Аварийно спасяване?
Иван: Най-вече отдаденост и търпение, всичко останало се научава. Трябва да има търпение, защото процесът на обучение е дълъг и няма край. Ние правим това и се обучаваме на това като доброволци, което означава, че го правим, когато можем в свободното си време.
Георги, ти имал ли си спасителен опит, преди да основеш Аварийно спасяване?
Георги: Да, от 2007 година се занимавам с доброволчество и реакция при горски пожари (понеже съм планински водач), след това от 2013 съм бил член, заместник-ръководител и после ръководител на доброволно формирование за реакция при бедствия към община Пловдив, където се запознахме и с Иван. Занимавал съм се с почти всички аспекти на спасителната дейност и съм ходил сам на допълнителни курсове за квалификация, които са ми били интересни и полезни.
Иван, а ти как се запали по спасяването?
Иван: Още от гимназията започнах в МАЕ (Младежки авариен екип) към Червения кръст. Беше ми интересна първата помощ и лека-полека се превърна в хоби. 4 години по-късно, 2014 г. може би, се запознах с Георги и доброволните формирования и се прехвърлих в тогавашното ДФ “Пловдив 112”.
Покривате широк спектър от видове спасявания. Кое от тях изисква най-сложни умения?
Георги: Всеки тип спасителна дейност има рискове, трикове, специфични умения, които са нужни, и определена нагласа, за да бъде практикувана. Ако оказвате долекарска помощ, трябва да имате определен начин на мислене, при пожари рисковете са доста и непредсказуеми, при височинното спасяване всяка грешка може да ви коства здравето или живота, същото е и с водолазната дейност. При радиокомуникациите сте отговорни за навременната информация за няколко десетки екипа, разположени в различни зони на бедствието без пряка видимост помежду си… доста неща могат да се объркат и фокусът и бързото мислене са от голямо значение. Всички умения заедно правят добре работещ екип, способен да спасява хора и да пази себе си. Например в момента създадохме първата ни офроуд линейка за тежки терени с подкрепата на много частни дарители и организации като “Капачки за бъдеще”, “Ангели за България” и други — за тази линейка са нужни: много добре подготвен офроуд шофьор, парамедик, поддържащ екип, запознат с техническите спецификации на джипа, на медицинското оборудване вътре, на комуникациите и прочие. Доста комплексна задача за екипа ни… но и много интересна!
Колко трае едно общо обучение по аварийно спасяване и какво научаваме от него?
Иван: Обучението на думи може да кажем, че трае може би около година. За мен истината е, че няма край и постоянно има какво да научиш и нещо, което не си усвоил добре. Обучението включва основи на пожарогасенето, работа с моторни агрегати, работа с въжета и височинно спасяване, комуникации и т.н. Освен това опитваме да научим хората и на първа долекарска помощ, защото сме забелязали, че навсякъде е нужна в нашата дейност.
Как да се свържем с Аварийно спасяване, ако ни се наложи?
Георги: Може да ни пишете на нашата Facebook страница “Аварийно спасяване Пловдив”, или през нашия сайт www.rescuer.team Ако не ви отговорим веднага, е, защото екипът ни виси някъде с главата надолу, гаси пожар, отводнява сгради или обучава хора на долекарска помощ. Но със сигурност ще ви отговорим!
А как човек може да участва в някое от вашите обучения, през които са преминали хиляди хора?
Иван: В момента има някои проекти, за които Георги може да разкаже повече от мен. Освен това друг начин за участие в обучения и не само е да се свърже с нас и да изяви желание и готовност. Винаги екипът ни може да се увеличи с още някого, който има енергията и мотивацията да помага.
Георги: В момента реализираме проекта “Ще спасиш ли утре?”, финансиран от обществения борд на Telus International Bulgaria. Ще обучим доста хора на долекарска помощ и реакция при бедствия. Ако са ви интересни обучения в областта спасителна дейност, следете страницата ни — пускаме събитията там за съответния град. Правим обучения за деца, фирми, хора в неравностойно положение (имаме специални модули за хора с проблеми със слуха, зрението и т.н.). Стараем се да обучаваме все повече хора на полезни умения. Всеки един от вас може да изпадне в ситуация, в която ще бъде най-добрият шанс за живот за някого.
Като цяло подготвени ли са българите да реагират при спешни ситуации?
Георги: В последните 2–3 години покрай пандемията от COVID все повече се забелязаха и обостриха проблемите в този аспект — хората масово не знаят как се реагира правилно и адекватно — някои почиват на стари знания или теоретични статии в интернет, някои от които са по-скоро опасни, други изповядват вярата, че “на мен няма да се случи” и други… което често води до доста сериозни състояния и случки, защото, ако се случи инцидент и не може да бъдете достигнати бързо от пожарна/линейка, шансът ви за помощ са хората около вас… а статистиката за тяхното общо ниво на подготовка не е във ваша полза. В други европейски страни цялостното обучение на обществото за действия при аварии, инциденти и бедствия помага изключително много за правилната реакция и спасяване на човешки животи. В България мотото: Simple skills save lives/Простите умения спасяват живот, не е познато все още толкова, колкото ни се иска на мен и колегите ми. Затова и правим все повече обучения.
Какво се прави например, когато някой си глътне езика? Бърка ли се в устата?
Иван: Самият термин създава малко грешна представа за проблема. Езикът не се гълта наистина, просто коренът му се отпуска и запушва дихателните пътища. Съветът ми е: човек, който не знае какво прави, да не бърка в устата, може да бъде опасно както за него, така и за пострадалия.
Това, което се прави, е просто когато имаме пострадал в безсъзнание без съмнение за опасно счупване в областта на врата или гръбнака, да го обърнем по гръб и да му изведем главата назад, за да отпушим дихателните пътища и да чуем дали диша. Ако има дишане, обръщаме го в странично стабилно положение. Разбира се, трудно може да се каже в рамките на няколко изречения за пълния набор от действия и за всички усложнения, които могат да се случат.
Какви хора се включват като доброволци при вас? Имат ли определен профил?
Георги: Доста са разнообразни хората при нас. Екипите и в Пловдив, и в София са доста шарени — като възраст, професия, умения и т.н. Това, което обединява хората, са няколко неща — “вложил съм много усилия и време, за да постигна уменията си… искам да ги споделя с хора, които нямат тази възможност, защото мога”, “ искам хората в обществото да помогнат утре на мой приятел/роднина така, както аз помагам на нечий приятел/роднина”, “искам да живея в едно по-добро, по-спокойно и по-подготвено за извънредни ситуации общество”, ”искам да работя и да се развивам с хора, които искат да правят добро БЕЗ значение от възраст, пол и различни разбирания за живота, политиката, футбола, музиката и т.н.”. Има определено изразено желание на хората да са полезни — на колегите си — имаме доста вътрешни обучения и всеки нов човек, идващ с различни умения, ни е полезен и ни обучава на това, в което е добър — от това как се борави безопасно с моторен трион, как се шофира офроуд, как се поддържа инстаграм страница, как се пишат проекти… Спектърът на дейността ни позволява почти всякакъв тип хора да са полезни на организацията ни, като не е задължително всички да са на предна линия в извънредни ситуации. Имате ли желание и време — заповядайте при нас!
Вече си имате и офроуд линейка. Колко човека могат да я карат?
Иван: За съжаление не достатъчно хора според мен. Веднага се сещам за 8 човека, но разбира се, винаги е по-добре да са повече. За да шофираш офроуд линейка, за мен са нужни две неща. Да можеш да шофираш офроуд автомобил по офроуд път и да осъзнаваш, че транспортираш пострадал и да го запазиш цял до крайната точка.
Разкажете ни за инициативите си, насочени към възрастни хора в малки населени места!
Георги: Там работим с “Ангели за България”. Те осигуряват финансиране в две направления: едното е покупка и доставка на голям пакет хранителни продукти на бедни хора в малки населени места, другата е осигуряване на безплатни медицински прегледи за възрастни в отдалечени и малки села. Втората кампания е особено показателна за нивото на здравеопазване там и доста емоционална за екипа ни. Срещаме хора, които не са били на никакъв лекар с години, не им е правено ЕКГ 6–7 години, не са им променяни лекарствените терапии и редица медицински проблеми са оставени да се задълбочават. Хората ужасно много ни се радват и са много благодарни, че някой отива там, на място, изслушва ги, опитва се да им помогне, обръща им внимание и т.н. Инициативата за прегледите се прави в няколко района на България и има огромен успех. Есента вероятно ще я подновим.
Наскоро участвахте в спасителна акция в наводнените карловски села. Пред какви предизвикателства се изправихте там?
Георги: Няколко са предизвикателствата там –
1) Организация и координация — има нужда да се знае кои хора в кои къщи имат нужда от доброволци за какъв тип дейност — “нужда от помпа за отводняване”, “нужда от доброволци за изнасяне на покъщнина” “нужда от рязане на паднали дървета”… итн. Идват доброволци от цялата страна, правят много разходи за да дойдат и ако не могат да се организират да са ефективни — се разочароват и не идват повече, това не важи за формированията като нас…ние сме свикнали, но е проблем.
2) Минаха 6–7 дни от наводнението — има доста умрели животни и шанса за възникване на зарази е доста голям — трябва много да се внимава.
3) В натрупаната кал е пълно с дъски с пирони, счупени стъкла итн — изисква се постоянно внимание къде стъпваш и какво хващаш
4) Гледаме да сме независими и носим пакетирана храна и вода — от тези неща + дезинфектанти има постоянна нужда защото са консуматив, който в топло време свършва бързо.
5) Във всеки екип имаме човек, който е добре обучен на първа помощ — много от хората като си видят къщите или осъзнаят състоянието на покъщнината си са склонни към пристъпи, сърдечни проблеми итн. Отделно неподготвени доброволци припадат от жега, не пият вода и се преуморяват.
6) За съжаление има и мародерства — идват всякакви непознати хора, влизат по къщите и етажите на хората…после изчезват неща. Тук разчитаме на организацията на колегите от МВР.