Клас – ню уейв от извора

Започваме това издание на музикалната ни рубрика с три неща, случили се през 1986-а: Роденa е Лейди Гага, избухва атомната електроцентрала в Чернобил, а Аржентина и Диего Марадона стават световни шампиони по футбол в Мексико. На фона на тези исторически събития в същата 1986-а в България се ражда група “Клас“. Те са пионерите на ню уейва у нас – стил, който скоро след това покорява умовете и сърцата на младежите, търсещи нещо по-дълбоко от родната естрада.

40 години по-късно уейвът е все по-актуален в клубовете, а “Клас“ са тук, въоръжени с нова творческа енергия. През 2026 им предстоят нов студиен запис и ново видео към “Тъгувам по теб“, както и преиздаване на знаковите албуми “Госпожа Емилия“ и “Слушай силно“ на винил. Бандата ще има активно присъствие на голямата сцена, включително участие във фестивала Phillgood в Пловдив. Паралелно с това “Клас“ работят с нова мениджмънт агенция (Fest Management) по чисто нов албум. Но преди всичко това Бойко Петков, Иван Градинаров и Момчил Колев, тримата от класическия състав на „Клас“ – дадоха интервю за Майна Town:

Здравейте! Съвсем не искаме да ви държим в миналото, но ще му отделим някой и друг въпрос, тъй като е впечатляващо, когато една идея живее четири десетилетия. Какви са най-ярките ви спомени от 1986-а година?

Бойко: Спомням си как създадохме “Клас“. С Иван Градинаров имахме група вече от няколко години, но от пролетта на ‘86-а тя се разпадна. Малко по-късно срещнах Ангел Пенчев и ей така му казах: “Дай да направим ню уейв група“. Той каза: “Хайде“, и аз веднага звъннах на Иван да идва. Буквално за един ден се появи “Клас“.

Днес имаме социални мрежи и мобилни телефони. Какви бяха “играчките“ на тогавашните млади хора? От какво се вълнувахте?

Бойко: Не знам за другите млади хора, но нашите играчки бяха актуалните за онова време музикантски аудио джаджи, които си набавяхме с огромни усилия от “загниващите западни държави“. “Играехме си“ със секуенсъри, дръм машини и магнетофони, с които искахме да постигнем модерния за тогава звук, и всъщност бяхме доста в крак с технологиите, които използваха и световните банди.

Ню уейвът е доста актуален днес, в по-съвременните му варианти. Това мотивира ли ви да творите?

Момчил: За нас е удоволствие да видим, че този стил се завръща и отново става популярен сред по младите поколения. Това определено ни вдъхновява да правим музика, която ще може да достигне не само до нашите стари фенове, но и до по-младата публика.

Подготвяте цял нов албум. Променя ли се стилът ви с времето? Отразява ли се съвремието на начина, по който творите?

Иван: Групата има характерен и разпознаваем стил, който се е запазил през всичките години, в които правим музика. Ако слушате албумите ни в хронологичен ред, ще чуете как във всеки следващ албум се появяват нови елементи в композициите и аранжиментите. Нашето мислене определено се променя с годините, което се отразява на стила на музиката, която правим в момента. Съвремието, в което живеем, е доста напрегнато и това неизбежно се отразява на начина, по който творим, но въпреки това смятам, че сме успели да запазим в себе си част от романтиката на годините, в които започнахме. Именно тази частица от романтиката на ‘80-те, която сме съхранили, е причината за визията на видеото, което заснехме към песента “Тъгувам по теб“ и за новия облик на “Клас“.

“Госпожа Емилия с носталгия нарежда пасианс на любовта. Не е за нея тоя нов побъркан свят.“ Това е отпреди повече от три десетилетия. А днес как се чувства тази госпожа?

Бойко: Госпожа Емилия е истинска личност, тя така се казваше. Отдавна се пресели в един красив и вечен свят. За нея вече съм спокоен, днес тя не би оцеляла с цветя и пасианси.

Трима човека сте от класическия състав на “Клас“, но на сцената с вас има и нови музиканти. Кои са те?

Иван: На сцената с нас са барабанистът Калоян Рамаданов и синът на Бойко, Емил Петков, който свири на бас китарата. С тях свирихме на последния концерт на “Клас“ преди 13 години и звученето на групата и усещането на сцената бяха страхотни, затова ги поканихме отново да се присъединят към нас.

На Phillgood Festival ще излезете на една сцена с една от най-великите ню уейв банди – The Cure. Повлияни ли сте от тях? Вълнувате ли се?

Бойко: Нека първо да уточним, че няма да свирим на една сцена с The Cure, а ще свирим на втората фестивална сцена, веднага след тях. The Cure бяха една от британските групи, които слушахме през 80-те. Имахме известни влияния и от тях. Разбира се, че се вълнуваме, но и някак чувстваме, че е естествено да сме там.