Говорят световните шампионки

Исторически погледнато, съберем ли САЩ и световно в едно изречение, нещата ни се получават повече от добре.

Така се случи и на Световното по волейбол за девойки до 19 години. То се проведе в град Осиек, Хърватия, през юли тази година. А нашите момичета станаха световни шампионки! Бъл-га-ри ю-на-ци!

По пътя родните “летящи“ супергерои победиха отбори като Испания, Перу, Бразилия, Турция… А също така и настоящите световни шампиони САЩ, които нашите девойки отвяха и в групите, и на финала.

И преди да си помислите: “Ама как!? С какво сме заслужили това густо? Що все на нас ни се случват хубавите неща?“, знайте, че този успех не е никак случаен. Същият този отбор, преди да стане световен шампион, вече спечели Европейското и Балканското!

Така че нашите девойки вече са изградени шампиони. И понеже три от тях са майни (няма нужда да обясняваме що за звяр е женският отбор на “Марица“), не се сдържахме… Потърсихме ги, за да ни разкажат какво е светът вече да ти е в краката, при положение че имаш още много да растеш!

Представяме ви един айляшки блиц със световните шампионки Александра Китипова, Елисавета Сариева и Дарина Нанева!

Здравей! Къде те намираме?

А.К. Намирате ме на морето:)

Е.С. В момента се намирам в родния си град Смолян.

Д. С. В Тайланд на Световното първенство за жени.

Държи ли те още емоцията от титлата? Какво е да се събуждаш световен шампион?

А.К. Не мисля, че емоцията още ме държи, но се връщам към тези спомени много често и с голямо удоволствие. Да се събудиш световен шампион е несравнимо. До ден днешен не мога да повярвам.

Е.С. Честно казано, чувството е нереално. Будиш се и осъзнаваш, че мечтата ти вече е истина.

Д. С. Вече почва да отминава малко емоцията. Но това е чувство, което трудно може да се сравни с друго.   

Как отпразнува световната титла? И колко пъти?

А.К. Отпразнувах титлата със семейството си и близки приятели няколко пъти.

Е.С. Първо празнувахме на терена – това беше най-истинският момент! После с отбора, с близките..… а честно казано, празникът още не е приключил.

Д. С. Първо празнувахме заедно с отбора – това беше най-истинският момент. После – със семейството и приятелите.

Опиши ни най-яркия си спомен от Световното?

А.К. Най-ярките ми спомени са от последните 4 дни и най-вече от финала. Моментът, който ме кара да настръхвам всеки път, е, когато прегърнах сестра си след мача. Да имаш близки хора до себе си в такъв момент е безценно.

Е.С. Най-яркият ми спомен е първата ни победа над САЩ – еуфорията беше нереална! Прегръдки и смях с отбора, а в този момент усетихме, че световната титла е реална.

Д. С. Финалната точка. Напрежението беше огромно, а после всичко избухна в радост и емоции. Това е миг, който ще остане завинаги в мен.

Коя е твоята суперсила във волейбола?

А.К. Суперсилата ми във волейбола е моята адаптивност и умението ми да се забавлявам.

Е.С. Атаката и блокадата са моят начин да влияя на играта – обичам да давам всичко и да помагам на отбора да побеждава.

Д. С. Никога не се отказвам и съм много мотивирана. Дори в най-трудните моменти вярвам, че мачът може да бъде обърнат.

Кое е най-голямото ти лишение в името на волейбола през годините?

А.К. Дори да съм имала лишения, те винаги са били препокривани от всичко позитивно, което волейболът ми е дал. Но това да си далече от семейс-

твото си никога не е лесно.

Е.С. Най-голямото лишение са малките, но важни моменти с близките – рождени дни, срещи с приятели….. Често съм била далеч, но всичко си струва, когато играеш за мечтата си.

Д. С. Времето, прекарано далеч от семейството. Това е най-трудното, но съм благодарна, че винаги ме подкрепят и стоят зад мен.

И разбира се – остава ли ти време за айляк и как го бичиш?

А.К. Рядко се намира време, особено през лятото, но когато се намери, задължително го правя по най-доб-

рия начин, независимо дали на море, планина, или в Пловдив по тепетата и Главната.

Е.С. Най-добрият айляк за мен е с родителите и приятелите – събираме се, говорим, смеем се и просто се наслаждаваме на момента.

Д. С. Да, макар и рядко. Обичам да съм с приятели, да слушам музика, да отида на море или просто да се откъсна от всичко за малко. Именно тези моменти ме зареждат.