Тя, музиката, казва още Шопенхауер, не подражава на живота, както другите изкуства, а представя волята директно с нейните възходи, стремежи и падения. Затова тя е най-висшето изкуство. Днешната разходка из дебрите на волята ще ви преведе през магията на Ориента, далечното карибско ехо и мъдрото нюйоркско
осмисляне на понякога прецакания живот. Маестро MyVinyl, 3… 2… 1… Излитаме!
Glass Beams – Mirage (2021)
Glass Beams остават загадка дори когато свирят пред пълни зали. Скрити зад “вече популярните” си маски и ефирни светлини, те размиват границите между psychedelia, индийски мотиви и космически grooves. Триото звучи като саундтрак на изгубен индийски арт филм от 70-те. Mirage е дебютното им EP и не оставя и момент на съмнение, че Rajan Silva има конкретна идея – да вплете бащиното наследство (емигрирал от Индия) с crate-digging манталитета на западния psych funk и cosmic jazz. Mirage е кратко, но концентрирано пътуване: ситар, Moog, плътни бас линии и хипнотични перкусии текат като мараня, в която времето спира. Резултатът е психеделичен разказ, перфектен за моментите, когато залезът се проточва и всичко наоколо вибрира от последната екшън сцена на преследване ала 007.
Факт: Името Glass Beams идва от начина, по който слънцето проблясва през прозорците на гаража, където Rajan записва първите тракове.
Boozoo Bajou – Satta (2021)
Някъде между дъждовните улици на Нюрнберг и влажните тропици от въображението се ражда Satta – дебютно LP за Boozoo Bajou. Дълъг неделен следобед, потопен в dub, downbeat и далечно ехо от Caribbean roots – сякаш толкова им е трябвало на Peter Heider и Florian Seyberth, за да сглобят звуковата картина от органични перкусии, плътен бас и шепнещи акапели. Satta е от онези албуми, които не бързат заникъде – всичко в него диша: резонансът на steel drum’а, бавните ритми, reggae мотивите, които мигрират в chillout културата на началото на 2000-та… От YMA до Under My Sensi – всеки трак е като отворен прозорец с гледка към място, което не съществува, но ти се иска да стигнеш скоро, за да не пропуснеш и момент… Дори 20+ години по-късно Satta си остава саундтрак за безвремие – доказателство, че когато dub се смеси с downtempo и лека меланхолия, резултатът остарява бавно като вино.
Факт: Boozoo Bajou кръщават албума на dub класиката Satta Massagana на The Abyssinians – препратка, която казва всичко за духа на плочата.
De La Soul – Stakes Is High (1996)
От онези албуми, които формират ДНК-то на MyVinyl – не защото се натрапва, а защото стои тихо на рафта и чака удобен момент да ти припомни защо обичаш Hip Hop. Stakes Is High излиза в средата на 90-те, когато индустрията не спира да намира крещящи начини да апелира за внимание с пари, коли и поза. А позицията на Trugoy в The Bizness е: Of course it’s much greater than your Benz or your Lex, the engine to my comprehension is just too complex – никаква нужда от маркови костюми и лачени бомбета, а по-скоро – от морален и естетически компас. Prince Paul отсъства зад пулта, но с продукция от J Dilla (един от първите му златни моменти), De La Soul сменят “daisy age” кожата с нещо по-сурово, по-зряло. Лириката е директна критика към комерса, към преструвката, към празните рими. И същевременно е себеанализ, съмнение, честност.
Факт: Албумът е първото колабо на De La Soul с J Dilla – безобразно добра комбинация.
БРОЙ 17 / юни 2026
БРОЙ 16 / март 2026
БРОЙ 15 / декември 2024
БРОЙ 14 / септември 2024
