Свободата да бъдеш себе си

Когато си поканихме хардпънк банда за интервю, решихме, че това издание на “Music Vibes” ще бъде хард. А всъщност си говорихме за лекота, свобода и “не на омразата“. “Еxpectations“ имат цели четири албума и са повече от добре познати на локалната, балканската, европейската и световната хардпънк сцена. Георги е на вокал, Мишо и Анди – на китарите, Ангел – на баса, и Неди – на барабаните. Ето и интервюто ни с тях!

Здрасти! От главата за краката – репетирате ли, банда?

Мишо: Преди репетирахме повече, сега – главно когато има защо. Има периоди, в които репетираме всяка седмица, има и такива, в които не репетираме изобщо. Всички работим, ценим семейния и личния си живот, имаме и други банди и занимания извън Expectations, които също изискват време и внимание, но за мен лично това ще е винаги най-важното нещо, свързано с музика, което съм правил и ще правя.

Как минава една ваша репетиция? Винаги сме подозирали, че репетициите на хардкор бандите протичат по-различно.

Мишо: Повече си говорим глупости и си разказваме кой какво е правил и какво му се е случило, отколкото да репетираме. Ако за повече от 15 години свирене не сме си научили песните, няма на репетиция да го направим. Всеки от нас отделя време за подготовка вкъщи преди концерти и записи, така че репетициите на този етап са по-скоро повод да се видим.

Ангел: Никога не съм харесвал самоцелните репетиции, тези без концерт или албум на хоризонта, но през последните няколко години живеем в три различни града и репетициите са се превърнали от рутина в доста по-ценен момент.

Анди: Най-много ме радва, че всеки е отговорен към репетицията и макар че се виждаме и си говорим, когато дойде момент да свирим, всичко остава настрана и всеки се фокусира в елемента си. Смятам, че е добра формула за поддържане освен на музикална форма, така и на взаимоотношенията между нас – едновременно приятели и екип.

Някъде прочетохме, че музиката не е най-важното за вашата банда. А кое тогава?

Анди: Обичта към музиката ме доведе до тази общност и банда и с времето видях, че освен нея, имаме и общи ценности и виждания за живота, което допринесе за изграждането на едно приятелство с момчетата. Стана някак си натурално. Смятам, че музиката е отражение на взаимоотношенията.

Георги: Приятелството, спомените и посланието.

Мишо: Много по-важни са отношенията, които градим чрез музиката. Както вътре в бандата, така и извън нея – приятелства, принципи, взаимопомощ, вдъхновение един от друг. Както и смелостта да си кажем в очите, когато някой от нас е сгрешил. Бандата ни е позволила да видим почти цяла Европа в доста ранен етап от живота ни, когато не сме имали друга възможност да пътуваме. Това ми е повлияло повече от каквото и да е друго в живота ми. Музиката е причината да се случат така нещата, но всичко друго за мен е по-важно.

Ангел: Не знам кой го е казал това, защото хем е вярно, хем не съвсем. В хардкор и пънк сцената единственото по-важно от музиката е посланието, та от тази гледна точка съм съгласен, но без музиката за каква банда можем да говорим. Така че – правете музика, а не бийфове в Instagram.

Какви ценности ви обединяват освен музиката?

Мишо: Да сме честни, да бъдем себе си, да се приемаме такива, каквито сме. Това се опитваме да са ценностите вътре в бандата и ако можем да го предадем и нататък.

Анди: Има едно изречение, което се старая да е мото в живота ми, и то е: “Don’t be a c***!” Виждам, че някак си присъства във всеки един от бандата, макар че сигурно имат друго наименование за него.

Ангел: За жалост, не можем да променим всички неща, които не харесваме в света, но не трябва да бягаме от тях и да ги валидираме с мълчанието си. Много хора живеят по инерция, а няма нищо по-опасно от човешка маса без цел, идеали и позиция.

Ще ни разясните ли термина DIY и защо той е толкова важен за вашата философия и за пънк етиката?

Георги: Свободата да бъдеш себе си и да правиш това, което искаш и както го искаш.

Мишо: Означава да не чакаш някой да направи нещо за теб или да искаш разрешение, а просто да правиш с приятелите си яките неща, които искаш да се случат.

Ангел: Направи-си-сам подходът е важен не само за пънк сцената. Няма нищо по-ценно и награждаващо от това да вземеш в ръце живота и потенциала си, да знаеш, че само ти си отговорен за своите успехи и провали и просто да действаш – не само в музиката си, а във всеки един аспект от краткото си съществуване на земята.

Какво е да си част от хардкор пънк сцената в България? И усещането променя ли се с възрастта?

Мишо: Да съм част от тази общност, колкото ми е дало, толкова ми е и взело, но не бих избрал друг път за нищо на света. Променя се усещането, когато осъзнаеш, че си най-възрастният в стая, пълна със сто други човека, ха-ха-ха.

Георги: Всеки има нужда да принадлежи към нещо. Когато бяхме по-млади, тази сцена беше това и все още е. С годините човек израства някои неща и смятам, че това е естественото развитие, но със сигурност музиката ме поддържа млад.

Анди: Вълнуващо, весело, истинско. Отговорност към посланието, което искаме да оставим след себе си. Усещането се променя основно в кръста и ставите, иначе си избухваме на концерти.

Свирили сте на много места в чужбина. Има ли страна, чиято хардпънк сцена предизвиква завист у вас?

Мишо: Единствената “завист“ е може би в чисто географски план. Когато си в края на Европа, се изискват много повече време и усилия, за да стигнеш до другия, и това прави турнетата по-трудни. Затова и по-големите европейски турнета на международни банди по-рядко включват дати в България и на Балканите. Но иначе смятам, че нашата сцена дори превъзхожда много от останалите европейски.

Анди: Всяка сцена, на която сме свирили, е била различна и интересна, и фактът, че съществуват, е по-скоро повод за радост, отколкото за завист!

Ангел: Не от завист, а по-скоро от любопитство бих искал да преживея шведската сцена от 90-те.

Ако трябва да назовете един, кой е най-якият ви чуждестранен гиг?

Мишо: Много са, но от последните няколко години за мен най-паметните са били концертът по случай десетата годишнина от втория ни албум, който беше миналата година, концертът ни с Architects и While She Sleeps в Бургас преди 2 години, както и концертът ни във Виена от последното ни европейско турне.

Анди: За мен също беше във Виена. Тогава се чувствах страшно жив, защото, докато правихме чек, едва не се изпържих на оголена жица. След концерта ме почерпиха шот от местния шнапс, който беше достатъчен да ме откаже от (почти) всичко твърдо. Win? Wien.

Георги: Всеки концерт е магия и е як по различен начин. Един от любимите ми беше в един гараж в Октроковице, Чехия.

Ангел: Концертът в Тарб, Франция, където свирихме в средата на клуба с публика навсякъде около нас, или шоуто в младежкия център в Херенберг, преди което играхме баскетбол с организаторите.

През 2022 излезе вашият албум “Heartless, Shallow and Cruel“. Работите ли по нов албум?

Мишо: Работим.

Георги: Цъкаме си, мееееееенс.

Анди: Малко се бавя с моята част.