AI музиката настъпва. Въоръжена, копирала на харда си всички човешки емоции, копнежи и изстрадани гениалности – от Бах до Суфян Стивънс, – тя е тук. Решена е да ги превърне в цифри, след което да залее света ни с тях. Но! Тук е и MyVynyl!

Любимата ви музика на нови грамофонни плочи

Нужна ли е някому изкопираната емоция? Има ли музика, ако тя не е преживяна, преди да бъде изсвирена? Лекува ли рани изкуството без жертви?
Оставяме ви с тези въпроси на фона на музика, създадена от хора, дръзнали да творят. Новозеландски мултиинструменталист, сграбчващ душата; бруклинско MC с ключ към 90-тарския хип-хоп. И един артист, ширещ се в jazz-fusion, hip-hop и grime пейзажите на Източен Лондон. Маестро MyVinyl – 3… 2… 1… Излитаме!

 

 

Jordan Rakei – What We Call Life (2021)

Семейство, трудности, раздяла… превъртаме лентата до 2021, терапия, What We Call Life! Албум №4 на Jordan Rakei със сигурност не е материал за бърза консумация и разпокъсано слушане – той се разгръща бавно и оставя дълбок емоционален отпечатък. Умението да превръща вътрешните си търсения в зряла, лековита музика е налице. Мултиинструменталистът протагонист Rakei насочва проекта към по-интимни теми като себереализация, страх, любов, детска травма и прошка. Лириката е директна, но елегантно завоалирана в метафори, които се носят в меката атмосфера на ефирни китари, меки synth-ове и едва доловими ударни.
Усещането за близост и уязвимост е резултат и на минималистичните аранжименти, същевременно богати на нюанси, които оставят пространство на вокалите да дишат и да водят слушателя.
Факт: Почти цялото LP е самостоятелно записано в домашното студио на Jordan.

 

Teflon – 2 Sides to Every Story (2023)

“Do you want the rawness? No doubt, give it to me, deliver it to me, feel me!” – така помним дебютното LP на Teflon от 1997 и да… споменът е там някъде, заедно с First Family (1996) на M.O.P.
Усещането от 2 Sides to Every Story е като от албум, последвал след максимум няколко години. 20 нюйоркски лета по-късно Teflon звучи както Бруклин трябва да звучи – с отличителен, разпознаваем и категоричен вокал, в линията на безкомпромисните MC-та с белези на тежката категория на хип-хопа от 90-те – особено върху продукцията на DJ Premier! Колаборацията е на друго ниво, когато имаш на разположение и “допълващ” beatmaker в лицето на Jazimoto, която е в, меко казано, тежка ситуация със задачата да осигури адекватни инструментали на това сурово MC. А за да е още по-ghetto картинката – гости в албума са M.O.P., Benny The Butcher, DJ Eclipse и I-Fresh.
Факт: Teflon в тази публикация не е част от Children of the Corn (Memphis) със същото име.

 

Alfa Mist – Antiphon (2017)

За пръв път, когато видях името Alfa Mist непосредствено до това на Yussef Dayes, Mansur Brown и Rocco Palladino, бях сигурен, че човекът трябва да е поне на нивото на Kamaal Williams.
Сякаш името предхожда персоната и си казваш: “Майна, имаш прозвище на водач на вълча глутница”. И Alfa Sekitoleko не разочарова – нито с Antiphon, нито с колаборациите си.
В разговор с по-големите си братя на тема ментално здраве, семейство и отношения се раждат 8 композиции в дебютното LP. Стилово лесно можем да се ограничим до jazz-fusion, но не трябва да пренебрегваме музикалното “начало” на Alfa, което е hip-hop и grime – Източен Лондон е силен в текстурите на Antiphon и дори рапира в 7th October.
От тийн стъпките в семплирането до последните акорди в албума – истинската сила на Mr. Mist остава в неговия верен Rhodes.
Факт: Antiphon изобилства с “густо” моменти и трябва да се чуе от край до край.