GREESH – “Не просто бендмейтс“

Гриша Георгиев е емблематичният мултиинструменталист, забъркан в банди като “Портокал”, Matakka, Dokle&Greesh, Saint Electrics. Познат ни е и от едни други агенти на Projector+, No More Many More, където Гриша мачка баса. Но днес ще си говорим за новото му музикално начинание – Greesh.

Проектът се ражда като солово приключение, но скоро Гриша среща музикантите, които превръщат Greesh в пълнокръвна банда. Това са Йоана Кунева на бас, Николай Джоков – Никъсън – на барабаните и Галатея Мутафова, отговорна за саксофона, перкусиите и синтовете.

Парчетата им са наелектризираща смесица от блестящ фънки груув и алтърнатив рок. Изпълнени на живо, те моментално ни въвеждат в парти мууд с желание за танци и нощни приключения. Неслучайно две от тях се превърнаха в гръбнака на саундтрака на филма „Диви и щастливи“.

След вече пет успешни сингъла, през 2024 GREESH издадоха и първия си дебютен албум – ZVUK. Тук си говорим с техния създател и фронтмен Гриша Георгиев:

Здравей, Гриша! Бил си основна част от банди като “Портокал”, Matakka, Dokle&Greesh, Saint Electrics… Какво е различното в Greesh?
– Името и женското присъствие, определено! Започнах Greesh като солов проект – нещо много лично и интровертно, почти като дневник. Но постепенно нещата се развиха органично – срещнах правилните хора и се превърнахме в група. Днес Greesh е съчетание между моето вътрешно търсене и колективната енергия на една истински сплотена банда.

Каква е емоцията, която носи музиката на Greesh?
– Greesh е търсене. Има тъга – не тази, която те смачква, а тази, която те кара да се замислиш. Понякога идва експлозия – като вулкан от вътрешно недоволство, от неразбиране, от несбъднати връзки. Но винаги има и светлина, и път – музиката ни води към истинските неща, към чистотата на чувствата.

Как събра бандата?
– В началото търсех музиканти, но намерих нещо много повече – хора, които наистина усещат и живеят музиката, която правим. Никъсън, Йони и Галатея не са просто бендмейтс – ние сме като семейство. И това се усеща на сцената, в студиото, във всяка репетиция.

Няма как да ти спестим този въпрос: Кой от членовете най-много прилича на комиксов герой?
– Ха-ха, това е трудно! Всеки си има своята суперсила. Но ще оставя читателите и публиката да преценят сами – особено след като ни видят на живо. (бел. ред. Greesh, powered by Projector Plus, свирят на тазгодишния Hills of Rock в Пловдив).

В парчето „Игра“ изсвирваш всичко сам. Включват ли се останалите от бандата в другите композиции?
– Да, „Игра“ е като лична изповед, затова и я направих сам. Но във втория албум, който записваме в момента, участват всички. Усещането, че създаваме заедно, е нещо много силно – все едно звукът диша, развива се и става по-дълбок. Средата, в която творим, е абсолютно неповторима.

Как ти е по-лесно да композираш – сам или в съавторство?
– Зависи от самата идея. Понякога нещо идва толкова завършено и лично, че просто трябва да го изведа сам. Но най-голямото удоволствие е, когато има обмен – когато хвърлим идеи и ги развиваме заедно. Тогава се случва магията, усещането е като еуфория – споделена и истинска.

Какво те вдъхновява да правиш музика днес?
– Музиката винаги е била моят начин да казвам неща, които иначе не мога да изразя. Да заявя позиция, да споделя нещо дълбоко, понякога дори да се конфронтирам със себе си. Животът е постоянно учене – за себе си, за хората, за света. И това ме вдъхновява – да бъда честен чрез звуци и думи.