“Odd Crew” един нов албум и няколко вечни истории

В това издание на “Music Vibes” с Projector+ ще ви срещнем с една банда на цели 26 години. Членовете й се познават от над трийсет лета, но никой от тях все още не е достигнал 40-те. Съвсем скоро очакваме да излезе албумът им “Dark Matters – Part III”. Преди него обаче четиримата са автори на десетки тави и на хиляди общи преживелици. Сега ще ни разкажат част от тях, за да сглобим дългата история на младите “Odd Crew“!

Следва: Васко Райков, Мартин Стоянов, Боян Bonzy Георгиев и Васил Първановски от “Odd Crew“ хвърлят светлина върху ключови понятия от фолклора на бандата:

AB repeat 

Васко Райков: 

Учили сме се да свирим по слух и стояхме с часове пред касетофоните си вкъщи, превъртайки касетките, за да “извадим” парчета, които обичаме. Всеки в своя дом със своя касетофон и поредния “-найсти” презапис. Бе доста трудоемка задача. Първо “-найстият” презапис нямаше нищо общо с оригиналния тон, а превъртането беше адска трагедия, защото винаги попадаш на различен момент от парчето. Когато “А-Б рипийтът” се появи и ни позволи да маркираме старта и финала на припева или солото например, това се превърна в повратен момент за музикалното ни развитие!

Унгарски английски?

Васко Райков:

Унгарският език има много красиво звучене, когато го говорят унгарци. Но въпреки че смея да твърдя, че говоря три езика на доста прилично ниво, не мога да намеря АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ аналог с унгарските думи. Когато пишем нов материал, вместо да пея с “на-на-на” или “ла-ла-ла”, използвам нещо като английски думи, които наместваме в мелодията. Някои от тях са истински, други са нещо подобно на тях, като се концентрирам върху мелодията и звука, който си представям. МНОГО често при писането на финалните лирики тези звуци определят коя истинска дума искам да сложа на дадения момент, за да запазим звученето, което сме усетили, че пасва най-добре. Това наричаме в бандата “унгарски английски” – звучи като английски, но нищо не можеш да разбереш от него, просто харесваш как се лее в парчето.

Парче за един ден – “In Time”

Мартин:

Това не съм сигурен дали не беше стара идея на Васко Първановски, или се появи в самия ден за записи на парчето. Бяхме се събрали за едно нещо, а еволюира в друго. Васко Райков каза: “Това трябва и да го заснемем!”. Бонзи отвърна: “Супер! Запис на аудио и видео клип в един ден!”. И така около 13:00-14:00 часа започнахме да преплитаме разни идеи на кой какво му звучи. Преминахме през безброй варианти за тези няколко акорда. Фиаското приключи някъде към 3:30 сутринта на следващия ден, когато вече бяхме записали и заснели всичко. 

S.P.R.F. CREW и слоганът S.P.R.F. 

Мартин:

Както почти всичко, с което се захващаме.

Първоначално идеята беше да се използва някоя от платформите, които позволяват подобен вид подкрепа. Тогава Бонзи предложи да се опитаме да го направим сами през официалния сайт на бандата oddcrew.net. И обикновено, когато се каже да си го направим сами, всички са “за”. А и Чиката (Last Hope) ни казва, че сме истински пънкари, защото всичко си правим сами.

А самият слоган Strength, Pride, Respect and Family (S.P.R.F.) се появи, когато обсъждахме промяната на името на групата (от “Каскадьори” на ”Odd Crew”), събрали се в хола на Васко Райков, всеки със своето листче в ръка и сравнявайки къде се засичаме като идеи. Естествено, повлияни от любими групи.

„Каскадьори“ 

Bonzy:

Малко хора знаят, но “Каскадьори” не е първото ни име, това дойде може би два-три месеца след като започнахме да свирим четиримата заедно. Дотогава бяхме все още “VV Company”, което Васко и Васко си бяха измислили по-рано. Та веднъж на Васил Първановски баща му ни возеше в полското фиатче на майка му, спирачките отказаха и се ударихме на кръстовището на “Гео Милев” и “Коперник”. После започнаха да ни казват: “Ей, какви сте каскадьори”, и оттам тръгна това име. Периодът е доста интересен, защото хванахме последните години от подема на рокендрола в България, продължил през 90-те и началото на новия век. Едни от първите ни концерти са пред пълни площади, аз съм бил на 9-10 г. След това хванахме и най-голямата депресия, в която чалгата беше превзела и клубовете бяха празни. За наш късмет тогава бяхме малки и не ни пукаше колко хора ще има на концерта. В този период също свирихме в продължение на 7 години заедно с Васко Кръпката, обиколихме България надлъж и нашир, свирейки от най-малките до най-големите сцени. Натрупахме безценен опит, който в последствие ни помогна да се установим като турираща банда, след като сменихме името на “Odd Crew“ и се концентрирахме върху нашата авторска музика. 

Драгалевският рейс до „Хладилника“ 

Bonzy: 

Да започнем с това, че аз съм издънката на групата и само аз не съм от “Дружба 2”! Майка ми обаче е от “Дружба 1” и съм живял там за кратко, та имам дружбенско гражданство. В началото репетирахме в детската стая на Васил Първановски в “Дружба 2” и тогава баща ми ме караше. Mалко след като навърших 9 години, вече се преместихме в къщата в “Редута”, където в момента е ButcherHouse Studio. Тогава започнах да хващам драгалевския рейс сам до “Хладилника”, а там ме чакаха другите от групата (тогава на 12-13 години), за да стигнем заедно (с червения “Икарус”) до Румънското посолство и после пеша до “Редута”. Като станах някъде на 11-12, се чакахме вече на Румънското посолство, а после се срещахме директно в репетиционната. Помня, когато композирахме “We Are What We Are“, аз все още бях в гимназията, беше времето на маршрутките. На училище от 7:30, после обяд и газ към “Редута”, свирене до 22:00 и хващах последната маршрутка за “Драгалевци” в 22:20, и редовно си поспивах 20-30 мин, докато си стигна. И така всеки свободен делничен ден плюс всеки четвъртък свирене на живо в рок бар „Фенс“ и уикендите концерти из България, това беше ежедневието ни тогава.

BUTCHERHOUSE 

Васил Първановски:

Това е нашият музикален дом от много години насам. По-голямата част от нашето детство премина на това място, както е и до ден днешен! Къщата в кв. “Редута” беше на баба ми и дядо ми и години назад е била дом и на голяма част от фамилията ни, била е “дядовата ръкавичка”, видяла е много бедност, но е създала много щастие, усмивки, мечти, музика и спомени. Особена заслуга има прадядо ми Васил, който е купил земята и е карал с каруца гредите за къщата от родното си село Чавдар, а тухлите е пекъл сам в двора през далечната 1947 година. През годините превърнахме половината къща в звукозаписно студио, репетиционна, склад за техника, място за много купони, рождени дни и тонове слушане на музика и мечти, създадени там. Името на студиото дойде от това, че всичко се случва в тази къща и дойде в периода на едни от най-лудите ни, енергични години и албуми на бандата! 

Червеното и зеленото балканче

Васил Първановски:

Това ме връща години назад, от нашата първа среща и запознанство с Васко Райков. Две деца на 3-годишна възраст, карайки колелата си, които не подозират какво им предстои, какво имат да направят и кажат заедно, къде има да се спънат и да станат отново, колко много пъти има да се скарат и прегърнат. Благодарен съм за тази среща, тя даде началото на това, което имаме днес и четиримата, изстрадано, изживяно, създадено от самите нас! Създадохме нещо, което се оказа, че не е само част от нашия живот, а и от много други такива! Така че, деца, карайте колела и живейте в света извън интернет, колкото можете повече! Там някъде има неща, които чакат да се случат и да бъдат двигател в живота ви!

Предстоящият албум на “Odd Crew”  “Dark Matters – Part III” надгражда поредицата „Dark Matters”. Синглите “New waters” и “Stranger things“ вече са факт. Слушайте ги в социалните мрежи!

А за датите на всички зимни гигове следете социалните мрежи на “Odd Crew”!