Куул ли е операта?
Днес не си си мислил за опера? Моля!? Вече цяла седмица не си превъртал оперни сюжети в главата си? Не се срамувай! Красивото, изящното, вечното – те са около нас, макар да не обичат да се натрапват. Често ни е нужен един гид, който да ни въведе в света на красивото, на истинското. Имаш го в лицето на нашия събеседник, директорът на Държавна опера Пловдив – Диан Чобанов.
Здравейте, маестро Чобанов! Нека си представим, че операта е супергерой. С какво може да помогне на хората той днес?
Не е нужно да си представяме! Всъщност Операта на първо място би могла да бъде определена като Супергерой в исторически план – с изключителна жизненост и устойчивост, реално безсмъртна Героиня!!! Тя е просъществувала над 5 столетия, през които както обществото, така и самата тя, са претърпели множество катаклизми и трансформации и се е прераждала винаги в актуален за времето си феномен! Представете си операта като върховния супер медиен герой, който спасява хората, загубили вяра в истинското забавление. В свят, пълен с филтри, редактиране и autotune, операта ни връща към основите: тричасови представления с истински гласове, които нямат какво да крият, с истински артисти без намеса на изкуствен интелект и компютърни корекции. Герой, който в ерата на YouTube, кратките видеа и бутоните “Пропусни рекламата” ни връща изгубеното изкуство на търпението! Операта е като антиинфлуенсър, който ни учи отново да слушаме по-дълго, отколкото отнема да кликнем на следващото „тренд“ видео.
А сега нека поставим супергеройското наметало на самия Вас. Каква е мисията Ви като директор на операта? И пред какви антагонисти сте изправен? Пред какви предизвикателства?
Освен директор на операта аз съм и диригент, а както знаете, диригентите разполагат с “вълшебна“ палка, чрез която с тайни жестове и заклинания (най-често на италиански език) постигат каквото си пожелаят. Като супергерой на операта моята мисия би била да убедя младите хора, че оперните представления са толкова драматични и забавни, колкото любимите им риалити предавания. Само че с по-добри костюми и по-стойностна музика. Най-голямото предизвикателство? Да им покажа, че драмите на Верди и Пучини са толкова “сочни“ и интригуващи, колкото последните клюки в TikTok!
Има ли с какво операта да бъде “куул“ за младите днес в България? Има ли какво да противопостави на кратките, бързо смилаеми форми, заливащи ги отвсякъде?
Операта може да се позиционира като контраст на бързия дигитален медиен свят, като същевременно възприема съвременните тенденции. Един хибриден подход би бил идеален: от една страна, тя предлага интензивни емоционални изживявания, които са по-дълбоки, по-истински и траят по-дълго – перфектни за моментите, когато човек иска наистина да се откъсне и потопи в друг свят. От друга страна, операта може да се раздели на по-малки, интересни формати, които лесно могат да се споделят в социалните мрежи – малко драма и напрежение за тези, които предпочитат забавлението да е кратко, но интензивно.
Комбинацията от традиционно и модерно може да бъде ключът: например чрез лайвстриймове на представления, които позволяват на зрителите удобно да ги гледат от къщи, в комбинация с интерактивни формати, където публиката може да участва чрез социалните медии и да решава коя е най-хубавата ария, кой е най-добрият изпълнител, коя ария да бъде изпълнена като следваща. Тези и други идеи все още са в начален етап, но ние работим усилено, за да направим операта по-привлекателна за младата аудитория. Академията на Опера Пловдив възпитава своите най-млади колеги с много любов и грижи!
А имат ли подрастващите бъдеще в операта? Възможно ли е в момента по детските площадки или из училищните коридори да щъка певец от величината на Борис Христов, Николай Гяуров или Райна Кабаиванска, да кажем?
Абсолютно, операта има бъдеще сред днешната младеж. На пръв поглед може да не изглежда очевидно, но страстта към музиката и сцената няма граници – нито възрастови, нито социални. Във време, в което младите хора все повече търсят автентичност и дълбоки емоции, операта може да предложи истинска алтернатива на често повърхностната поп- и субкултура. Вече има много млади таланти, които се вдъхновяват от класическа музика и пеене и участват в различни формати на музикално-сценичното изкуство и постановки, както например подрастващите бъдещи колеги от Академията на Опера Пловдив. Защо следващото оперно чудо да не се крие сред някои от тях, в някой училищен двор или площадка за игра?