Да бъдеш съдия
Те свирят! Това обаче не ги прави подходящи за рубриката „Майна Vibes”, защото те принадлежат на „Майна Спорт“. Те са боговете на спорта. Възцаряват справедливостта по терените и „колят и бесят“, в добрия смисъл де, навред по арените. Представяме ви трима български топ съдии в три различни спорта.
Mартин Хорозов
“Майка ми, баща ми, брат ми, чинка ми и братовчед ми са бивши баскетболисти. Нямаше как аз да стана нещо друго, освен баскетболист“ – смята Мартин допреди десетина години. Но тогава се записва на курс за съдии, а днес вече е свирил на Европейското по баскетбол, на Световното и на финалите на Шампионската лига. Какво е да си рефер от световна класа ни разказва Мартин Хорозов.
Здравей, Мартине! Обясни ни какво е да си баскетболен съдия!
Да си баскетболен съдия и като цяло съдия в даден спорт е на първо място отдаденост и любов към спорта. Това е една трудна професия, със страшно много отговорности, в която трябва да се вземат верни решения за части от секундата, в повечето случаи под високо напрежение.
Кое е най-сложното в тази професия?
Може би отговорността, която носим. Това, че от нас зависи спазването на правилника, и това, че всяко едно наше решение може да бъде решително за развоя на дадената среща.
Психическото натоварване ли е по-силно по време на мач, или физическото?
Определено психическото. Има толкова много неща, за които трябва да следим, а както вече споменах, решенията, които вземаме, могат да имат огромна тежест. Колкото и тривиално да звучи, много по-лесно е да изтичаш 5-6 км (толкова приблизително е изминатото от нас разстояние за един мач), отколкото да поддържаш постоянна концентрация във всяка една секунда от мача.
Как се стига от курса за съдии до привилегията да бъдеш съдия на Световно първенство?
Пътят не е никак лесен и не е постлан с цветя и рози.
Много положен труд, много грешни решения на терена, които спомагат за израстването на всеки един съдия, много лишения и страшно много компромиси с личния живот. Тук е моментът да спомена, че ако не е подкрепата от страна на семейството ми, и в частност съпругата ми, която е плътно до мен и ме подкрепя безрезервно, надали щях да бъда част от този форум.
Какво беше мнението ти за съдиите, докато бе професионален баскетболист? Как се промени след това?
Възпитан съм да уважавам всяка една професия и всеки един положен труд. Като играч винаги съм подхождал с уважение. Да, на моменти съм влизал в пререкания и спорове, но винаги съм се стремял да бъде в рамките на нормалното и да не прекрачвам позволената граница. В онези години, когато играех, ми изглеждаше изключително лесна задачата на един съдия, но сега, когато съм от другата страна, се убеждавам, че тази професия не е никак лесна и отнема изключително много време.
Васимир Ел-Хатиб
Васимир е футболен съдия от “А група“. Като дете тренира футбол, а по-късно заминава за Сирия – родината на баща си. Там играе за местния клуб “Ал Маджед“. Следвал е арабистика в Софийския университет, а от години се занимава усилено със социални дейности и координира екип с редки езици към “Каритас“.
Най-напечена ситуация в кариерата
На един детски мач в Трявна момче от единия отбор си глътна езика след сблъсък с противник. Благодарение на бързата и адекватна реакция на дежурния лекар се разминахме с най-страшното.
Най-големият екшън
Преди 12 години свирих дербито за първенец на област Перник между селата Краев Дол и Ноевци. В края имаше корнер за домакините. Дадох сигнал за смяна на гостите, но в това време Кралев Дол изпълниха ъгловия и вкараха гол. Естествено, нямаше как да призная нередовен гол, но публиката бе на друго мнение. Опитваха се да влязат в “разговор“ с мен и да ме “убедят“ да зачета гола дори след края на мача. Никога няма да забравя онези 50 метра от игрището до съблекалнята.
Най-сложното отсъждане
В живота на футболния съдия най-сложното решение винаги е следващото.
Най-запомнящи са решенията, свързани с наказателен удар (дузпа) и червен картон.
“Съдията, съдията…”
…е неразделна част от играта, той трябва да бъде независим и обективен и да следи за справедливото прилагане на правилата.
—
Радослав Петров
Внимание! В синия ъгъл въпроси ще задава списание “Майна Town”, a в червения ъгъл ще отговаря международният съдия по кикбокс и муай тай, както и боксов съдия с национална категория – Радослав Петров!
Най-напечената ситуация по време на мач
Да запазиш хладнокръвие в момент на нокдаун. Изборът е дали да пуснеш мача да продължи и да дадеш шанс резултатът да бъде обърнат от състезателя, изпаднал в нокдаун, или да го прекратиш и да запазиш здравето на боеца.
Контрол на разярени боксьори
Контролът на мача започва от съблекалнята, след инструктаж по отношение на необходимата екипировката, правилник и поведение. Добрият рефер трябва да респектира бойците с поведението си. Не го ли направи, трудно ще си върне контрола с думи, команди или реплики.
Най-сложното отсъждане
Съдията не трябва да се поставя в ситуация, в която трябва да взима трудно решение. В нито един момент от кариерата си не съм се двоумил при взимането на решение.
Най-сериозният случаен удар по време на мач
Случи се по време на кикбокс среща в тежка категория. Оставаха десет секунди от рунда и състезателите влязоха в размяна на удари в единият от ъглите. Аз скъсих дистанцията, за да мога да се намеся своевременно и да спра нанасянето на удар след гонга. Тогава получих удар в слабините. За мое щастие в този момент удари гонгът за край на рунда. Успях да се възстановя в минутката между рундовете и довърших срещата.
БРОЙ 9 / юни 2023
БРОЙ 10 / септември 2023
РЕКЛАМА:
