Искрено и лично с Айляка Bitch

Решихме да представим комикса ни „Йети в Родопите“, като интервюираме, специално за читателите на „Майна Town”, някои от главните герои. Но Йети ни отказа. Не му се сърдим, знаем, че е много ангажиран, а и вероятно не съществува. Затова пък се свързахме с героинята на комикса, музата на айляка – Айляка Bitch. Ето нейната откровена изповед!

Здравей, Айляка Bitch!  Къде те намираме?

Ами в Майна Town. Що, има ли друго място?

Кажи ни какво е за теб айлякът!

Най-вече да не отговарям на подобни въпроси. Не го приемайте лично, просто айлякът е като тишината – назовеш ли го, изчезва. Айляк е, когато не го осъзнаваш. Всеки, който и за миг си е повярвал: “Т‘ва е, най-накрая го бича тоя айляк!“, вече не притежава айляка. Айлякът му изтича!

Иначе имам и втори отговор на тоя въпрос –  Айляка е малкото ми име.

Как така в Майна Town има муза на айляка?

А как да няма? Аз съм най-първата муза. Протомузата. Кой ще ти седне да рисува, пише или танцува, ако не е айляк? Разправят, че изкус-

тво се правило със страдание, ама не на мен тия! Чувала съм, че Ван Гог си отрязал ухото, Хемингуей се прострелял, Салиери изгарял от завист към Моцарт, бла-бла… Знам само едно – никой от тия клетници не е посрещал залеза на Небет тепе с биричка. Че и без биричка не е.

Щом има муза на айляка, означава ли това, че айлякът също е изкуство?

Айлякът е най-древното изкуство. Тук историята е еднозначна. Защо, мислите,  праисторическите хора са оставили толкова малко пещерни рисунки?

Защо?

Защото са били айляци, не художници. Въпрос на приоритети. Хайде да направим една айляшка сметка! Хомо сапиенсът е на 300 хиляди години, нали?

Както кажеш.

Така… Киното е на малкo над 100. Дето се вика, в Родопите има баби, по-дърти от киното. Театърът е на около 2500 години. Литературата, хайде, от мен да мине,  най-много на  6500. Значи остават едни 293 000 години, в които айлякът е бил единственото изкуство. Капиш?

Ти си музата на айляка, но в комикса “Йети в Родопите“ се впускаш в шеметно приключение. Как така хем айляк, хем приключение?

Както знаете, моето мото е :“ Когато Айляка Bitch бичи айляк, всеки пич, ако обича, да не й пречи да го бичи“. Да кажеш правилно и бързо цялото мото е точно обратното на айляка. Затова аз никога не съм го изричала, а само си го мисля. И все пак, аз съм муза, но нищо човешко не ми е чуждо. А хората са парадоксални, нали така? Освен това, за да бичиш най-сладкия айляк, крем де ла креме-то на айляка, първо трябва да вдигнеш адреналина, демек да те гони Йети в пещера, или, не дай си боже, да направиш 35-часова работна седмица. Аз избрах първото.

Какви са впечатленията от срещата ти с Йети?

Като всяка голяма звезда Йети е напълно земен човек, като мен и вас. Макар че аз съм муза, не съм човек, а за вас не знам. Така че започвам с впечатленията отначало. Йети има потенциал. Но е дебел. И там трябва ножицата да играе.

—