За Пуфи и настръхванията

Майната Боян Тодоров–Пуфи е един от най-добрите български барабанисти.

Свирил е на големи родни и световни сцени, както и закачен на телфер на 15 метра височина в Амстердам. Изобщо около него никога не е скучно, още по-малко в тази история, в която е заобиколен от деца.

От няколко години Пуфи е учител по музика в Смолян. Все пак, ако планината не отива при майната, майната отива при планината.

А Пуфи съвсем не е обикновеният учител по музика. При него със звънеца за край на часа най-интересното тепърва започва! Пуфи събира децата и ги запалва по идеята да си направят стаичка за музика. Правят си я сами – от боядисването до декорацията. Започват със съвсем елементарна озвучителна система: “Два микрофона, но единият създаваше доста проблеми“ , споделя Пуфи.

Щом стаичката е готова, в нея се настанява нейно величество Музиката. С помощта на своя учител децата си избират песни, търсейки най-подходящите орнаментика, динамика и характер за вокалната им група. После започват ежедневни репетиции и хореографии, предшествани от магичното изречение: “Хайде, отиваме в музикалната стая!“ А щом момчетата разбират, че Пуфи е барабанист, и хоп – ражда се и ударна група.

Пуфи щедро раздава времето и уменията си на „лапетата“ , както свойски ги нарича. Онова, което получава насреща, се изчерпва с думата “удоволствие“.  И за да е удоволствието пълно, Пуфи пише проект, кандидатства и е одобрен от МОН. С отпуснатите средства ъпгрейдва музикалната стаичка на децата със супер професионална озвучителна система. И, разбира се, с барабани, по които децата са луди.

Първо настръхване

То се случва при едно от първите участия на групата. Пуфи и учениците организират благотворителен концерт за едно от децата, нуждаещо се от скъпо лечение. Учениците събират пари и изпращат приятелчето си в чужбина. “Просто, като говоря, настръхвам“ , споделя Пуфи, а после замълчва за кратко.

Второто настръхване

Мястото е смолянското село Фатово. В местния дом за възрастни хора за пръв път се провежда концерт. Детски коледен концерт. “С пълно щастие и веселие се качихме на буса и тръгнахме за селото“, разказва Пуфи. „Тогава тези деца ме направиха най-щастливият човек, защото показаха любовта си към възрастните хора. И когато възрастните хора се насълзиха, че някой ги поздравява, защото може би не идват много често да ги поздравяват, аз лично се разтопих. И си казах: “Дай Боже и на мен това да ми се случи – да доживея до тази възраст и някой да ме поздрави с песен“.

Днес Пуфи вече е окрилен от нова идея. Амбициран е, с помощта на община Смолян, да наеме помещение. В него учителят ще направи база с всевъзможни музикални инструменти, за да могат децата да опознаят отблизо всеки един от тях. „Защото всяко дете ще е щастливо да докосне музикален инструмент, а не само да го гледа на снимка“.

Ние от Майна Town много се кефим на Пуфи. Благодарим му за всичко, което прави с децата, и му пожелаваме му успех.