В умната фабрика на Шнайдер Електрик работата не е просто “длъжностна характеристика” , а непрестанен стремеж към усъвършенстване. Имаш ли желание да се развиваш, просто се огледай за протегнатите ръце на опитните мениджъри.. Те вече са минали по твоите стъпки. За екипната сила на Шнайдер Електрик си говорим с производствения мениджър Тонка Кибарева.
Левъл – производствен мениджър
Здравей, Тонка! Как се стига до ниво производствен мениджър в Шнайдер Електрик? Какъв беше твоят кариерен път по стълбата?
При мен пътят беше дълъг до конкретната позиция, но наситен с други, също толкова отговорни дейности в отдели като Индустриализация и Качество. Шнайдер е моят първи работодател след учебната скамейка, започнала съм от ниво монтажник, като много други колеги и, смея да твърдя, че всичко, което съм научила идва отвътре и е плод на много труд. Без да преувеличавам, имало е периоди, свързани с нови начинания във фабриката, в които не съм разбирала терминологията или процеса въобще, но винаги е имало кой да подаде ръка.
Работата ли променя човека или човекът променя работата.
И двете, постоянно. С опита нашите проектни идеи еволюират и променят начина на работа. Променя се дори физически пространството, в което работим. Повишаването на нивото на автоматизация само по себе си също означава редица изменения. Появява се нуждата от нови позиции, променят се вече съществуващите. Всичко това е една неизменна част от работната култура и целите, които сме си поставили в компанията.
Кои са личните ценности, които изповядваш в работата си?
Няколко основни, свързани с екипната работа. Аз искрено вярвам, че сам човек не може да постигне много. Затова за мен е важно да бъдем открити, отговорни и да сме заинтересовани. Няма как да постигаме отлични резултати, ако сред нас има хора, за които е без значение докъде сме стигнали по даден проект. Всеки трябва да е наясно със собствения си принос, да проследява, да уведомява навреме, да полага грижи. И най-важното – накрая да се гордее. Ако не изпитваш дори малко от това усещане, то ние като ръководители не сме си свършили добре работата.
Какви са компромисите, на които си съгласна в работата си?
Времето за учене. Вярвам, че всеки от нас учи с различно темпо и си личи, когато желанието е налице. Да, светът се променя страшно бързо и ние се опитваме да изпреварваме събитията, но не трябва да забравяме и човешкия фактор, а както споменах и по-рано, за мен екипът движи този прогрес. Непоколебима съм в това да имаме достатъчно търпение и да подкрепим всеки от нас да даде най-доброто от себе си. Аз съм минала по пътя, ще мине и всеки, който полага усилия и е старателен.
През годините кое остана константа и кое се промени благодарение на опита, но и на времето?
Непроменена остава нагласата и енергията, с която идвам на работа. И преди 12г и в момента ми е все така интересно и го правя с желание. Не мога да си представя работа „по длъжностна характеристика“, особено когато имаш възможност да разгърнеш потенциала си, участвайки в проекти на други колеги. А и те до известна степен са свързани с тези, над които работиш ти самият.
Що се отнася до промените – многобройни са. Ако до преди 7-8 години сме имали 75% ръчни операции, сега сме достигнали същото ниво на автоматизация. Заводът ни се разширява вече два пъти. Пораснахме и като компетенции, което е видно и от сертифицирането на фабриката ни по най-високи вътрешни стандарти като „умна“.
Кое е любимото ти място във фабриката и защо?
Производството, разбира се. То е сърцето, което оживява нашия продукт. Всички ние, без значение каква поддържаща роля заемаме в компанията, сме свързани с производството. А любимото ми място в самото производство е всяка следваща трансформация. Например в момента очакваме цяла нова производствена линия и всички тръпнем в очакване. С всеки проект я има искрата и чувството на удовлетвореност, че сме доставили продукта, който е влязъл в домовете на хората.
