В това издание на спортната ни рубрика ще те срещнем с трите измерения на жената победителка. Представяме ти три войнствени “амазонки”, покорили своите върхове – Воля, Сила и Ум.

Силвия Аздреева

Силвия Аздреева има зад гърба си три осемхилядника. Тя е първата българка, изкачила  К2, покорява върховете Еверест и Лхотце в рамките на  27 часа, а започва да се занимава с алпинизъм едва през 2021 година. Силвия е нашият аватар на Волята.

Здравей! Каква беше Силвия, преди да покори себе си?

Привет! Винаги съм знаела, че има в мен нещо, което гори, макар да не знаех какво е то. Още като дете усещах, че съм предопределена да направя нещо голямо, което ще бъде от обществена значимост. Това се случи с върховете, които изкачих, и книгата ми „Да покориш себе си“. С нея докоснах много хора и дадох пример.

Кой беше моментът, в който разбра, че върховете са новата ти съдба?

Съдбата ми се преобърна в края на 2021. Тогава заминах за втори път за Хималаите към базовия лагер на един от най-техничните върхове на света Ама Даблан. Бях доста неподготвена, но се влюбих от пръв поглед в този връх – най-красивия на света! Изкачих го и си казах: „Това е нещото, което ще правя занапред“.

Волята ти е респектираща. Как я тренираш?

Като си поставям високи цели. И съм фокусирана. Когато близките ти отиват на почивка, а ти си във фитнес залата с 10-килограмова раница и катериш час и половина – оттам започва каляването на волята. И когато висиш на някое въже на 8 хиляди метра и се задушаваш, тогава си припомняш защо си тръгнал и каква е твоята цел.

Разкажи ни за момента, в който усети, че си на предела?

Най-яркият момент е на слизане от Еверест. Трябваше да тръгнем към връх Лхотце, но хората от моята експедиция се отказаха. Бях адски изтощена, не можех дори да стана от спалния чувал. Представете си, все едно сте прегазени от кола, а да трябва да изкачите осемхилядник. Тогава бях на предела. Борих се със себе си и покорих себе си. Волята успя да преодолее физическото тяло.

И все пак, когато тялото не може да издържи, как точно психиката го “излъгва“?

Много трудно. В нашето всекидневие ние не виждаме на какво сме способни, а сме способни на много. Моето пречупване на стената на Лхотце се случи бавно. Тялото ми беше изтръпнало от кръста надолу, но аз избрах да не го слушам. Повтарях си, че мога да направя още една стъпка. Но там правиш една нагоре и две надолу. И знаейки каква мъка влагам във всяка крачка, във всеки дъх, вложеното беше твърде много, за да не продължа. И така успях да поставя националния рекорд, макар тогава дори да не знаех, че съществува такъв рекорд.

Била си под лавина. Опиши ни чувството?

Чувството е на безпомощност. Стоях и чаках да загина. Разбираш, че си прецакан. Животът не минава на лента като по филмите. Не се сещаш за семейството си, не се разкайваш „Какво им причиних!“. Инстинктът ти за самосъхранение е толкова силен, че замъглява абсолютно всичко. Изтръпваш и чакаш своя край. 

Още за волята на Силвия и борбата й със себе си може да прочетете в книгата й „Да покориш себе си“.

Калина Бояджиева

Калина Бояджиева развихря Силата си като състезател по кикбокс, таекуондо и волейбол! Тя е световна шампионка по кикбокс за 2023 г. В таекуондото пък може да се похвали с трето място на европейските олимпийски игри, както и европейска титла за девойки и за жени.

Качеството, с което превъзхождаш останалите?

Моята височина, гъвкавост и усет към играта. Когато аз водя играта, и противничката се води по мен, знам какво ще направи тя и как мога да противодействам.

Усещането да си силен на ринга?

Усещането след срещата е уникално. Знам, че съм си изпълнила задачата и всяка една тренировка зад гърба ми е имала смисъл. И искам пак и пак да го повторя и да изпитам това удоволствие.

Най-големият източник на сила в дни на слабост?

Пускам си музика и си припомням началната цел, защо съм започнала и защо продължавам да го правя.

Мачът, след който си била най-доволна от себе си?

След мача ми за трето място в Полша на Европейските олимпийски игри. Победих трикратната световната шампионка Бианка Куук, спечелих първия си медал на голям турнир и първия за България в историята на таекуондото.

Антоанета Стефанова

Антоанета Стефанова няма нужда от представяне. Тя е световна шампионка по шахмат и европейска отборна шампионка с България. Притежава още редица престижни титли, но преди всичко – брилянтен гросмайсторски Ум.

Как тренираш ума си, за да ти служи в шахматните “битки“?

Отгледана съм с вяра в неограничените възможности на човешкия ум. От ранна възраст съм се занимавала периодично с различни дихателни и медитационни техники. В шахмата едно от най-важ-ните качества е концентрацията, тъй като едно моментно разсейване може да доведе до загуба. Затова винаги съм обръщала внимание на различни методи за развитие и контрол на собствения ум и емоции.

Ментално най-изтощителната среща в кариерата?

Световното първенство в Елиста. 20 дни, през които и най-малката грешка води до загуба и край на борбата за световна титла… Щом стигнах до финала, към физическата умора се прибави и психическата. Спечелих първите две партии, но преди третата не успях да заспя. Мислех си: “Добре че финалният мач е от 4 партии. Ако беше 6, като при мъжете, със сигурност щях да вляза в болница”. Чувствах се отвъд всякакви разумни граници на изтощението – физическо и психическо. На следващия ден започнах партията, забравяйки конкретните указания от моя секундант – ГМ Владимир Георгиев, и загубих пешка още в дебюта. За щастие успях някак да се мобилизирам и да създам контраигра, достигнах до реми в тази партия и спечелих титлата Световен шампион!

За блокажите на ума?

Случвало се е. Усещането е, че “главата ти просто не работи”. Няма я връзката между мен и фигурите, сякаш виждам шах за първи път и нямам идея как да играя. Обикновено е следствие на дълъг период без турнири или преумора.


РЕКЛАМА: