“Plovdiv Fantasy Club“ е нашето “Хиляда и една нощ“. Тук те очакват комикси и забавни истории от приказния свят на Майна Town.
През юни 2019 г. се проведе конкурс на тема “Комикс от света на Майна Town” в рамките на 5 страници, отворен за художници, сценаристи и дизайнери. Първото място спечелиха Иван Домузчиев (J. Vanden) – рисунка и Велимира Крахтова – сценарий.
Иван Домузчиев
Проблемът ми е, че откакто се помня, искам да съм художник на комикси. Както на повечето хора от моето поколение, сблъсъкът ми с тях бе чрез списание “Pif“. Учих “Анимационна режисура“ в НБУ, защото в България няма специалност комикс. Научих се да работя на Photoshop (а покрай него и на други програми за предпечат), защото исках да знам как се оцветява дигитално комикс. И по неволя графичният дизайн ми стана професия.
В момента си изкарвам парите като фрийланстващ уебдизайнер.
Най-важните ми публикувани неща са в списание “Нов ритъм“ (където рисувах карикатури на музиканти) и четири книжки от моя детски комикс “Приключенията на Смоби“ от 2001 г. Имам и няколко малки комикса в списание “DVD Mania“. Винаги съм се подписвал с псевдонима J. Vanden. По едно време се ядосах нещо и за около две години бях спрял да рисувам.
Сега се опитвам да наваксвам и участието ми в конкурса на Майна Town, както и последвалият комикс в “Пловдив Fantasy История“ са последните ми комикс постижения, с които много се гордея.
Комиксът “Светлина” беше изложен на XX-рия фестивал “Балканска смотра младих стрип аутора” в сръбския град Лесковац. Той се провежда повече от 20 години, а аз участвам там за втори път. “Светлина” бе доста добре приет в Сърбия и си спечели много международни фенове.
Велимира Крахтова
Повечето готини неща в живота стават, без да искаш. Добре е човек да си дава зор, но не да прекалява. Все пак съм от Пловдив, майна. Обикновено търсиш нещо с часове, дни, дори години и после, в неочакван миг изскача, може би, когато си готов. Така научих и за конкурса на Майна Town – случайно. Моя приятелка ми сподели поста, на който попаднала в социалните мрежи и ме убеди да участвам. Благодаря й сърдечно. Признавам си обаче, че нямах представа какъв да е сценарият до последно, но внезапно дойде един фрагмент, а с него малко по малко и другите парченца и накрая всичко се изля наведнъж, в последния момент.
Силно е да се каже, че съм сценаристка. Аз само разказах история на Иван, която той много майсторски илюстрира. Имах късмет да се падна в екип с него, той е страхотен художник и човек и му благодаря, че вдъхна живот на изреченията.
Колкото до това, което имам да разкажа, то всеки ден е различно и е най-хубаво, когато е споделено. Аз споделям доста с хората, които чувствам близки, и така дните са по-слънчеви. Споделям не само моменти, а и идеи, а те помагат с какво-то могат. Всичко може да проследите на сайта arlekini.com. Може да разберете повече за нашия приятел – динозавърът Хуан, който иска да пръска айляк по света. Историята започва преди цели четири години, когато за първи път отидох на дръм енд бейс фестивал заедно с моите приятели – Александра, Кари и Марио. Оттогава Хуан е ходил на повече партита и е бил в повече държави от някои хора. Може да се убедите от страницата му в Instagram: @huangrizu. В сайта ще намерите също линкове към видеата, които правим с мои приятели, изцяло сами (каналът в YouTube: NADne6tata) и ще видите изключителните дизайни на дрехи (като фланелката на снимката; Instagram: @everydayunlegal), които правим заедно с Александра Пенева, за да подкрепяме идеите си. Картинката по-долу е на нашия динозавър Хуан, рисуван от нея.
Пращам целувки на Александра, Кари и Марио, които бяха и първите хора, на които показах комикса завършен, а Вие не забравяйте – подкрепете изкуството, а то ще подкрепи вас!
10 интересни факта за комикса “Светлина“, споделени от Иван и Велимира
1.
И.: Преди конкурса не се познавахме със сценаристката Велимира Николаева. От Майна Town ни поставиха заедно в екип на случаен принцип. Велимира е от Пловдив, което беше голям плюс за сценария. Много обичам Пловдив, но повече като турист, докато тя познава всички малки детайли и легенди за града и покрай комикса научих неща, които не знаех дотогава.
2.
В.: Историята е вдъхновена от поройните дъждове и наводнения в Пловдив през лятото на 2019 г. В подлеза на Пловдив буквално хора караха кану.
3.
В.: Дълго се чудих какъв да е главният герой и в крайна сметка реших да е дете, защото децата са най-смели. То няма име, защото е във всеки един от нас.
4.
В.: Дълго се чудих какъв да е главният герой и в крайна сметка реших да е дете, защото децата са най-смели. То няма име, защото е във всеки един от нас.
5.
И.: Исках да направя комикса по-дълъг поне с още две страници, но условието беше да е до пет. Затова стъпката е леко забързана и нещата са по-сбити и стегнати.
6.
В.: Ритуалът с викане на светлина, за да не вали дъжд, е тестван два пъти и двата пъти работеше. Разбира се, понякога е хубаво и да вали.
7.
В.: Може да видите динозавъра Хуан в предпоследния панел, където човек от масовката носи фланелка с него.
8.
И.: Цитатът от Захари Стоянов, който вдъхновява Момченцето да намери решение, съществува и се намира сред още подобни из паветата на градинката при Джумаята.
9.
И.: Скрита картинка: В левия край на панела с общия план на Джумаята бегло може да се забележи бетонен къс с илюстрация, поставен на стойка. Това е референция към експозицията на фрагменти от берлинската стена, която се състоя на точно това място в Пловдив през 2019 г. Графитът (дело на французина Кристиян Геми) пресъздава пропаганден постер от СССР, на който съветски войник целува литовски селянин по устата. Смешната случка е, че по това време общинска съветничка от БСП (Д. Йорданова) публично направи хомофобски изказвания по повод графита, явно без да подозира, че Liberated Kiss от 1941 г. е всъщност символ на идеологията, която нейната партия почита десетилетия.
10.
И.: Въпреки че героят на Биг Ал е измислен с много чувство за хумор и в света на Майна Town е представен като положителен герой, признавам, че ми беше леко кисело да рисувам Алексей Скурлатов – съветски войник, хубавец като млад и прототип на паметника “Альоша”. На двете места, където се виждат, фризовете от основата на паметника са интерпретирани леко в стил храмовете на Каджурахо, което е нещо като тихия бунт на художника.
