Това интервю има за цел да изясни кое е първо – чатджипитито или ученият, който го разработва? С други думи, Стела Стойкова е учен, който създава AI, което с компютърно генерирани въпроси я пита какво е да си учен, който създава AI, което с компютърно генерирани въпроси те пита… Приятно четене!
Едно мAIна интервю
Привет, Стела! Как стигна дотук – от електроника и автоматика до изкуствения интелект? Разкажи ни малко за себе си и как се озова в света на технологиите и AI?
Здравейте! Аз съм Стела Стойкова – инженер и ентусиаст относно всички технически науки. Завърших бакалавър в специалност Индустриално инженерство и магистър в специалност Автоматика, информационна и управляваща техника в ТУ – София, филиал Пловдив. В четвърти курс се запалих по SAP и като цяло по ERP системи и автоматизацията на организационно ниво. По време на магистърското обучение нарастна интересът ми към изкуствения интелект и след време се откри възможност да развия този интерес в докторантска програма. Занимавам се с научноизследователска работа като докторант в направление Системи с изкуствен интелект с ръководител доц. д-р Никола Шакев и преподавателска дейност като асистент в катедра „Системи за управление“ в Технически университет – София, филиал Пловдив. Целта на разработките ми е да намирам нови възможности за прилагане на съществуващи или новоразработени инструменти, базирани на изкуствен интелект и машинно обучение, в различни видове информационни системи като: ERP системи, използвани за оптимално управление на производствените ресурси; GIS – географски информационни системи, използвани в геоинформатиката, пространственото моделиране и териториалното планиране; ЕАМ системи – системи за управление на енергийните ресурси и оптимизиране на потреблението на енергия.
Какви са конкретните начини, по които преобразуваш алгоритми и данни в магия за управление на информационни системи с изкуствен интелект? Сподели ни повече за своята дейност!
За да навлезе човек в клуба на “AI магьосниците”, както за повечето начинания, е необходима инвестиция от време, усилия и мотивация. Така че този т.нар. клуб е винаги с отворени врати за ентусиасти от различни области, които искат да намерят приложение на AI в своите работа или хобита.
Когато говорим за изкуствен интелект в рамките на изкуствени невронни мрежи, “магията” се състои в два основни аспекта на създаваната невронна мрежа: нейната структура (neural network architecture) и нейния алгоритъм за обучение (training algorithm). Като крайният резултат, разбира се, зависи и от данните, използвани в процеса на обучение.
Сами виждате, че магьосничеството тук се крие най-вече в креативността и въображението на създателите на AI модели и способността им да създават нови типове структури, да откриват нови оптимизирани методи за обучение на моделите, да намират иновативни приложения на изкуствения интелект.
Какви са ключовите възможности, които разглеждате при използването на изкуствен интелект в информационните системи за управление?
Разглеждаме възможности за създаване на иновативни приложения на изкуствения интелект в информационните системи за управление – за автоматично извличане на данни от документи и анализирането им, за предсказване на забавяния в производствата и в доставките на материали, за CAD моделиране и дизайн на продукти чрез генеративен AI, за управление на роботизирани поточни линии, за интелигентна автоматизация на процесите по обучение на новопостъпващ персонал. Изследваме и различни възможности за по-оптимално обучение на AI моделите, както и различни платформи за тяхното интегриране – в облака или в периферни устройства като смартфони, лаптопи и таблети.
Има ли предизвикателства, пред които се изправяш при разработката на технологии за AI, и какви са те?
Разбира се, работата с AI си има своите предизвикателства. Едно от тях е как потребителите възприемат AI моделите, които създаваме, тъй като реакцията им към модела определя и как ще взаимодействат с него и за улесняване на кои задачи от ежедневието си ще го използват.
Често изкуственият интелект се възприема негативно – като заплаха за сигурността, заради интегрирането му във военни технологии; като абсолютен заместител на хората в определени професии; като възможен ограничаващ фактор за свободата на словото и неприкосновеността на личните данни.
В крайна сметка обаче AI ще бъде за човечеството това, което ние сами изберем да бъде. Важно е да се мисли за AI моделите не като заместители на човешкия труд и креативност, а като помощни средства за улесняване на изпълнението на ежедневната ни работа.
Друго предизвикателство се крие в процеса на обучение на AI моделите.
Резултатите от действието на изкуствения интелект зависят от неговия дизайн и от данните, които са използвани в процеса на обучение на модела. И двете могат да имат вградени слабости, които да правят изкуствения интелект необективен.
Имаш две стипендии от КЦМ зад гърба си. Моля, сподели ни каква роля изиграха те за развитието на научната ти работа?
Спечелването на Стипендия КЦМ за първи път за академичната 2020/2021 година ми позволи да участвам в платени курсове по програмиране и да си закупя лиценз за софтуер, необходим за инженерен дизайн. Имах и възможността да се запозная с другите стипендианти на среща, организирана от КЦМ. Това ми помогна да се свържа и обменя идеи с други млади и амбициозни хора от различни висши учебни заведения в България и чужбина, с които иначе най-вероятно не бих имала възможността да се запозная.
През академичната 2021/2022 година отново кандидатствах за конкурса за Стипендия КЦМ и за втора година станах техен стипендиант. По това време започвах магистърска програма Автоматика, информационна и управляваща техника и се зароди интересът ми към внедряването на изкуствен интелект в информационните системи за управление. Затова вложих значителна част от стипендията в курсове и програмни продукти, които да ми помогнат да навляза в областта.
Как си представяш новостите в областта на изкуствения интелект за управление на информационни системи в бъдещето? Какви вълнуващи възможности виждаш на хоризонта?
Вълнуващи са възможностите, които се откриват в областта на внедряване на изкуствен интелект в информационните системи за управление. Особен интерес представлява развитието на технологии от типа edgeAI, при които част от обучението на модела се осъществява в периферните устройства (смартфон например), което осигурява по-висока сигурност и неприкосновеност на потребителските данни.
За да се справяваш с всичко това, със сигурност притежаваш суперсили. Твоите по-големи ли са от тези на AI?
Не са по-големи в повечето случаи, но аз също така не мога да тичам по-бързо от автомобила и не мога да смятам по-бързо от компютъра, така че това не ме притеснява. Всички тези неща са инструменти, които са създадени за наше улеснение. Да създадеш нещо ново, да откриеш нещо непознато – това са способности, присъщи само на човека. Там са нашите суперсили – в творчеството и съзиданието.
